Екатерина Аврамова: Тренирам по 9 часа на ден

Екатерина Аврамова е голямата надежда на българското плуване. От 2 години тя живее и тренира в Лондон. 19-годишната плувкиня дойде в София за държавното първенство, като не даде абсолютно никакъв шанс за съперничките си. Пред "7 дни спорт" Аврамова разказа как минава един неин ден в Лондон и дали би приела да плува за друга държава, както направи Михаил Александров.

- Взехте златния медал на 200 м гръб, подобрихте националния рекорд на 50 м. Как оценявате тези резултати?
- Не успях да направя нов национален рекорд и на 200 м гръб. Съвсем малко не ми достигна, но съм доволна от представянето си. Надявам се в някое от следващите състезания да успея да подобря и него. От дълго време очаквах рекорда на 50 м. Много съм щастлива, еуфорията е огромна.

- Какви са амбициите ви за олимпийските игри в Лондон?
- Амбициите са като на всеки състезател. Очаквам медал, но бих се задоволила и с финал. Защото дори самото отиване на олимпиада е изключително постижение. Но наистина се надявам да успея да спечеля медал.

- Как се готвите за олимпиадата? Нещо по-специално предвиждате ли?
- Интензивната ми подготовка започна още през март тази година. Няма да имам почивка през лятото и ще продължавам с тренировките. Това означава, че ще имам около 16 месеца за интензивна подготовка. Предстоят много състезания и лагери. Английският ми треньор е изготвил цялостна програма, която да следвам.

- Вече втора година сте в Лондон. Какви са разликите в плуването в България и в Англия?
- Разликите наистина са огромни - няма какво да се лъжем. Важното е, че и тук има хора, които се стараят да подпомагат българското плуване, макар и да е трудно.

- Все пак се видя, че преднината ви пред останалите състезателки на държавното първенство е смазваща.
- Това всеки го очакваше. Очаквах го и аз самата. Състезавам се срещу себе си. За мен не е важно да взема златния медал. Важното е да дам добро време - да съм доволна и аз, и моят треньор.

- Как започнахте с плуването?
- Майка ми и баща ми са бивши спортисти. Майка ми е била плувкиня и състезателка по водна топка. Тя беше първият човек, който ме заведе до басейна. Не искаше обаче да ми е треньор и ме повери на един свой приятел и състудент. Така започна всичко.

- Как протича един ваш ден в Лондон?
- Свикнах с живота там още на втория месец след заминаването си, защото с хубавото се свиква лесно. Денят ми е скучен и интензивен. Малко са хората, които биха се навили да изкарат и един такъв ден, а при мен е така всяка седмица. Всяка сутрин ставам в 4 часа, в 5 вече съм на ръба на басейна. Плувам и тренирам във фитнеса около 4 часа и половина сутрин и 4 часа и половина вечер. През останалото време спя.

- Какво най-много ви липсва от България?
- Семейството. Близките ми, които са тук. Но сега цените на полетите позволяват всеки да пристига и да си отива, когато пожелае.

- Как разпускате в малкото свободно време?
- Време за разпускане нямам. Но все пак предпочитам да го правя в семейна среда, защото почти нямам време да виждам близките си. Приятелите ми са хората, с които прекарвам най-много време - съотборниците ми и треньорите. Извън плуването имам съвсем малко приятели, по-скоро познати.

- Как виждате бъдещето си, след като приключите с плуването?
- Плановете ми са да кандидатствам в Оксфорд. Имам много голям шанс да бъда приета там след края на олимпиадата. Но в зависимост от това какъв ще е резултатът в Лондон, може да се замисля да продължа още 4 години до следващата. Това означава, че време за учене няма да има. Но аз обичам да казвам, че и на 30 мога да уча, но на 30 не мога да плувам.

- Един от най-добрите български плувци, Михаил Александров, избра да се състезава за САЩ. Как ще коментирате това негово решение?
- Мишо е невероятно момче. Много е талантлив. Познавам го от много години. Този избор явно е бил правилният за него. Бяхме заедно на последното състезание в Дубай. За мен той си е повече американец, отколкото българин. Пожелавам му голям успех и съм сигурна, че ще се представи добре на олимпиадата.

- Вие бихте ли приели да плувате за друга страна?
- И преди съм казвала - предложения винаги има много. Важното е, че съм избрала да се състезавам за България на този етап. Само да съм жива и здрава през 2012 г., ще защитавам цветовете на България на игрите в Лондон.

- За какво мечтаете?
- В професионален план мечтая за добро представяне на олимпиадата. Искам да съм горда със себе си и с постигнатото през всичките години, които съм прекарала във водата. А в личен план мечтая, както всяко момиче - да имам прекрасно семейство и деца. Но има още много време дотогава.

- Спазвате ли специален режим на хранене?
- Обикновено ям каквото си искам, защото тренировките ми са много интензивни и изразходвам всичко. А когато се подготвям за състезание, гледам да се ограничавам - тогава ям специални храни. Докторът в английския ми клуб изготвя индивидуална програма за всеки състезател.

- И накрая един личен въпрос - имате ли някой по-специален човек до себе си?
- Да, имам човек до себе си. Той се грижи много за мен, но бих желала личният ми живот да си остане личен и да не се коментира (смее се).