Един страхлив и не особено кралски Реал

Реал Мадрид допусна първо поражение от 5 мача насам срещу Барселона на "Камп Ноу" снощи, но не това беше притеснителното за "кралския клуб" след двубоя, който като нищо можеше да бъде дори спечелен.

Проблемът вчера дойде от Карло Анчелоти, който реши да промени изцяло отбора си, и то в сблъсък, който трябваше, най-малкото, да не увеличава разликата сред челниците в Примера дивисион. Анчелоти обаче направи това, което и Моуриньо в първото си "Ел Класико". Заложи на прекалено дефанзивна тактика, воден най-вече от страха да не се изложи в първото си издание.

Най-голямата грешка в двубоя беше свързана с включването на Серхио Рамос в полузащитата. Варан и Пепе нямат синхрон в защита, колкото и добри да са като единици, докато Рамос едва ли има повече от 300 минути в кариерата си на поста, който му беше поверен. Всичко това беше продиктувано от защитната схема на Анчелоти, която дори не беше изпробвал до момента.

Без особени затруднения Барселона надигра тотално Реал Мадрид през първото полувреме, като "кралете" приличаха по-скоро на отбор, който търси минимална загуба, подобно на Осасуна, който измъкна точка. Разликата обаче е, че Осасуна играе така в 80% от мачовете си, докато в Реал явно съществува комплекс, че трябва да се играе с 16 защитника на "Камп Ноу".

Благодарение на влизането на Рамос се загуби креатвиността в средата на терена, а с това се загуби и смисъла да има играчи като Ди Мария, Роналдо и Бейл в предни позиции - абсолютни консуматори, които се нуждаят от човек като Йозил. Него вече го няма, така че поне Иско. Но и той беше на пейката, а всичко трябваше да се прави от Модрич, който, първо, сам не може да носи отбора на гръб, и второ, е доста по-подходящ за ролята на дефанзивен плеймейкър - подобно на Пирло в Милан и Ювентус.

Модрич не се появи изобщо през първата част, а в новата си роля Рамос се луташе в средата на терена, а и му бе спестен червен картон. След неговото изваждане обаче, нещата почнаха да се получават.

Реал Мадрид започна да използва оръжието, което му носеше успех досега - контраатаката. Колкото и да не обича този прийом Анчелоти, след влизането на Ияраменди самият Модрич заигра по-добре и логично се намираха много празни места в предни позиции. Влизането на Бензема пък откри повече пространства за Роналдо, което можеше да доведе до гол (добра намеса на Валдес при една ситуация), както и до дузпа (Роналдо се озова сам срещу вратаря, но бе бутнат от Масчерано). Но всичко това стана, след като Реал заложи на отбор, който по-скоро би бил титулярен срещу всички останали отбори.

Последната грешка на Дон Карло беше триото в нападение. С 20 минути срещу Ювентус, в които Бейл-Роналдо-Ди Мария нищо не показаха, те някакси бяха пуснати като титуляри в най-важния мач за полусезона. Необяснимо, а в същото време рискът не се оправда. Най-малкото заради липсата на синхрон между тримата, както и заради липсата на свързващата врзъка между тях.

Така Анчелоти вместо да остави своята следа в първото "Ел класико", той напомни за първото такова на Моуриньо, който излезе с 3-ма централни защитници, лишавайки се от един типичен халф. Поне резултатът вчера не беше такъв, какъвто отнесе Моуриньо. Но ефектът беше същият. Италианецът трябва да си вземе поука, защото успешната серия от 5 мача се дължеше най-вече на факта, че Реал Мадрид не губеше своята идентичност и не се нагаждаше според съперника. Точно това стана вчера - "белия балет" се подреди за Барселона, а каталунците направиха това, което могат най-добре - категорично да надиграят противника.