Джон Макенроу: Топките ми вече отиват на майната си

Джон Макенроу започна кариерата си в тениса като изчадие, а завърши като икона. Преди няколко месеца Големия Мак, който в момента е тв коментатор, а в свободното си време продължава да свири на китара с обратен гриф, навърши 50 г. През всичките тези години той продължи да играе на изумително високо ниво. Пред списание "Тенис" легендарният левичар коментира радостта и риска от бащинството, състоянието на профи тениса и предизвикателствата за всеки 50-годишен мъж, решил да води активен живот.

- Онзи състезателен пламък все още гори във вас, докато други професионалисти в разцвета на кариерата си вече прегоряха. Откъде идва вашият импулс?
- Чувствам го в кръвта си. Когато се родиха децата, нещата бързо се промениха и се наложи да подредя приоритетите. Не исках да бъда калпав баща или съпруг, затова не се натисках непременно да спечеля още един турнир от Големия шлем. Не се и претоварвах много, затова със старостта дойде и радостта от играта, дори само от тренировката. Сега виждам, че тенисът е едно удоволствие и няма смисъл от щуротии при загуба.

- Миналата година загрявахте с Надал преди полуфинала му на Уимбълдън. Това не се случва с всички коментатори. Изпитахте ли удоволствие?
- Беше забавно. В началото си казах: "Господи, този спин (въртене) ще ме тормози", но аз също удрям добре и се надявам, че момък като него не смята, че си е загубил времето с мен. С Рафаел разбрах колко трудна е станала играта - нещо, което ти убягва от коментаторското място.

- Какъв беше ключът ви към успеха?
- Онази първа стъпка от защита в нападение, която увеличава неимоверно натиска.Волето ми също беше неотразимо.Не мога да го правя повече, затова разчитам на първия сервис. На практика сега удрям топката по-силно отвсякога, но не зная накъде отива, може би на майната си (смее се). При втория сервис бях по-агресивен и разчитах на бързината. Вече не. Някога хващах и минаващите удари, но днес ми липсва онази четвърт стъпка. Тръгвам напред, а тялото ми упорства. Затова постоянно тренирам. На турнирите Champions Tour ми е малко нервно, но играя, защото не искам да се изложа пред зрителите, колкото и малко да са.

- Днес по-добре ли разбирате тениса
- По-добре го разбирах като млад. Това ме отличаваше от другите момчета. Помнете, че един играч иска винаги да прави това, което прави най-добре, и да принуди противника си да се адаптира към това. Днес тенисистите играят идентичен стил отчасти поради хомогенизацията на кортовете и играта като цяло. Играе се по един и същ начин на глина и на трева - прави го и Роджър Федерер. При Пит Сампрас картината бе много по-различна.

- Джон, изглеждате в отлична фитнес форма. Пазите ли някаква диета?
- Не, но гледам какво ям. В коментаторската кабина има изобилие от кафе. Нали трябва да съм буден, без да дремя в петия сет на важен мач след 9 часа коментари. Ям също десерти и всичко, което пожелая. Имам бърз метаболизъм и редовно тренирам. Нагъвам пържоли с по няколко бири, а не само броколи и пилета. Не обичам вино, но не отказвам чаша текила. Може би и това е част от състезателния дух в мен (смее се).

- Баща ви Джон П. Макенроу се лекува от рак на простатата. Това ли е причината да станете говорител на компанията GlaxoSmyth-Klein в борбата срещу рака?
- Да. Всеки един на шест мъже страда от рак на простатата.

- Как тренирате?
- Три пъти в седмицата. Надъхах се, след като загубих демонстративен мач срещу Борис Бекер преди 6-7 години. Бягам от къщи до залата, яхвам велоергометъра и въртя 15-20 минути. После правя спринтове, странични упражнения и още 30 минути на колелото, следвани от набирания и тежести. В Малибу (б.р. - има къща) отивам с маунтин байка в планините после плувам в океана. Пробвах и йога, но се вдървявах, особено в компанията на млади, гъвкави момичета.

- Как реагира семейството ви на факта, че още играете?
- Татко иска да се върна на корта (смее се). Истината е, че там ми е много по-лесно, отколкото да отглеждам деца. Втората ми жена Пати Смит (б.р. - музикант, първата Тейтъм О'Нийл е актриса) ме подкрепя, но постоянно ми напомня кой върши черната работа вкъщи.

- Шестте ви деца са достатъчно големи, за да разбират какво сте постигнали в тениса. Спортувате ли с тях?
- Четири са на 18 и повече години, включително една доведена дъщеря, която срещнах на 9 г. Тя е много по-различна от мен - чете Шекспир, не е спортистка и никога не е обичала спорта. Да, опитах се да ги тренирам, но бързо разбрах, че със собствени деца не става. Това е проблемът - как да бъдеш успешен родител, когато децата не мислят като теб.А аз съм си един много опак човек.

- Притеснихте ли се, достигайки магическата цифра 50?
- Вкъщи обявих, че няма да има купон, и отидох в Бостън, където играх с Пит Сампрас. На другия ден обаче жена ми ме изненада с яко парти в едно кабаре в Сохо, където играеха полуголи момичета. Обърнах се към Пати: "Скъпа, май доста път извървях!".

- Какъв съвет бихте дали на 50-годишен мъж, който се стреми да е активен и конкурентен?
- Опознай своите лимити. Не очаквай много. Подготви се физически, колкото можеш. Радвай се на мига и помни, че само фактът, че държиш ракета в ръката, е прекрасен. Внимавай, защото, ако напуснеш тази комфортна зона, всичко може да тръгне по дяволите. Бъди реалист.

- По-малко ли ще означава за вас тенисът, след като закачите ракетата на пирона?
- Не мисля. А и още ми се играе, макар и на друго ниво. Исках да направим нещо хубаво с Бьорн Борг (б.р. - най-големия му съперник на корта) и все още храня надежди за една академия. Но мога да бъда и като Хари Хопман (б.р. - австралиеца, тренирал Макенроу като тийнейджър) - да изстрелям няколко топки, да шибна няколко волета при мрежата и да чуя как някое дете казва: "Уау, този е страхотен! Сигурно е на 65-70 г., а какъв мощен удар притежава!".