Двете лица на Манчестър Юнайтед

След шеметната победа с 5:0 при гостуването на Байер (Леверкузен) в сряда, Манчестър Юнайтед се завърна към второто си „аз“ през тази година или иначе казано – към посредствеността.

„Червените дяволи“ демонстрират две лица в представянето си този сезон – един мач играят прекрасно и създават много положения, в следващия двубой обаче са бледа сянка на това и са натигравани от противника.

Често за купите Юнайтед играят силно, а в лигата показват апатично настроение. Дали Юнайтед не се завръща към облика си от 70-те и 80-те години?

Сър Алекс Фъргюсън успяваше да извлече най-доброто от своите момчета всяка седмица, независимо кой бе противникът, независимо в коя надпревара участваше отборът.

Трофеите на Фърги доказват колко постоянен бе шотландецът. Някои дори може да го обвинят в тормоз, но той винаги успяваше да мотивира футболистите си. Дейвид Мойс пък повече ми напомня на един мой учител от началното училище.

Господин МакОули бе приятен човек от Дънди, който се опитваше да бъде строг и честно казано успяваше да направи така, че тихите деца да бъдат като Дева Мария, но определено лаенето му бе по-страшно от захапката. Мойс е абсолютно същият по мое мнение.

В погледа на сър Алекс има нещо, което казва „не се бъзикай с мен“ и всички, играли под негово ръководство, го осъзнават прекрасно.

Двамата шотландци ми напомнят на различните актьори, които са играли Кардинал Ришельо в различните филми за „Тримата мускетари“. Чарлтън Хестън играеше ролята през 70-те, заедно с Оливър Рийд и Кристофър Лий, правейки героя доста страшен и зловещ.

Тим Къри възкреси ролята в продукцията на Дисни от 90-те, но този Ришельо бе страхлив. Разликата между двете роли е същата като тази между Фърги и Мойс.

Като изключим отказалия се от футбола за втори път Пол Скоус, то сегашния мениджър на „дяволите“ разполага със същите играчи, които имаше и именития му предшественик, плюс обещаващия талант Вилфред Заха и дошлият през лятото Маруан Фелайни.

Юнайтед под ръководството на Мойс не са това, което бяха и резултатите го показват твърде ясно. На практика тимът от Манчестър обитава местата, които се полагат на бившия тим на Мойс – Евертън. Това ли е всичко, което може да ни предложи шотландецът?

Ако той успее да привлече своя любимец от „карамелите“ - Лейтън Бейнс, това ще подсили защитата на отбора му, безспорно, но какво остава за нападението? Всичко отново се стича до магическата „М“ дума – мотивация, която бе ключът за успехите на сър Алекс.

Фърги успя от най-добрия шотландски мениджър, да се издигне до може би най-добрия в света. Мойс изкачи средняка Евертън до позиции в топ 6, но не успя да повтори стъпките на Хауърд Кендал от 80-те. Може би Юнайтед трябваше да ухажват г-н Моуриньо малко повече...

Стюарт Тидмън,
sport.co.uk