Държавата казва тежката си дума по казуса с ЦСКА

Крайното решение за бъдещето на ЦСКА ще бъде взето от дър­жавата, представля­вана в случая от финансовия министър. След внасянето на два оздравителни плана за автентичния клуб трябва да се съ­бере събрание на кредиторите, които да вземат решение с мнозинство.

Според Търговския закон (чл. 703) обаче в случая на ЦСКА решението може да бъде взето еднолично от държа­вата, към която (НАП) клубът има признати вземания в размер на 14 милиона лева, кое­то надхвърля общия дял на всички други миноритарни креди­тори.

На самото събрание обаче трябва да се явят поне 50% от кре­диторите защото в противен случай няма да има кворум. Право да гласуват имат не само кредиторите с приети вземания от съда, но и тези, чиито суми са били отписа­ни, но те са предяви­ли иск в съда. Заемо­дателите се разпределят предварително в пет класа: кредито­ри с обезпечени взе­мания (например ипо­тека върху недвижим имот); такива с взема­ния, изхождащи от трудово правоотно­шения; задължения към държавата или община; необезпече­ни кредитори и таки­ва, които имат за взе­мания лихва, възник­нала след датата на решението по откри­ване на процедура по несъстоятелност.

Все­ки клас може да при­еме оздравителния план с обикновено мнозинство, но неза­висимо от това реше­нието се взима от кредитора или кредиторите с приети от съда вземания, чиято тежест е по-голяма от 50% при формиране­то на задълженията.