Драган Нешич: Загубата от Турция ме върна обратно на земята

Във вчерашния почивен ден на европейския квалификационен турнир в Каляри (Италия) за Световно Гран При 2011, старши треньорът на българския женски национален отбор Драган Нешич не даде почивка на момичетата, въпреки че вече са без шанс да се преборят за една от двете квоти. Част от Лъвиците останаха да тренират физика във фитнеса на хотела под ръководството на помощник-треньора Петър Дочев, а останалите проведоха редовно занимание с Нешич в тренировъчната зала. В автобуса, на път за тренировка, специалистът отговори на въпросите на bgvolleyball.com.

- Как се обяснява тази неочаквано тежка загуба от Турция?

- Случи ни се това, което се случи и в първите два мача срещу Италия и Русия, само че сега противникът бе такъв, че загубата тежи много повече. Обяснението е непостоянство в нашата игра. Елементите във волейбола са вързани един за друг и, когато посрещането не върви, не върви и играта. Срещу Турция посрещането ни беше лошо още от самото начало, но компенсирахме със сериозна блокада, което в един момент малко ни успокои. Концентрирани бяхме на останалите елементи, но когато Турция изпълняваше начален удар, имахме сериозни проблеми. Първият гейм не трябваше да свърши така, но най-грозно е, когато противникът ти прехвърля топката и ти правиш грешки без неговото участие. Това означава, че психически си още далече от състезанието, на което се намираш.

- Ако бяхме спечелили първия гейм срещу Турция, по друг начин ли щеше да се развие мачът?

- Мисля, че не. Посрещането ни беше на нивото, което имахме преди месец и половина - два. Само 12-13% перфектно посрещане нямахме нито срещу Русия, нито срещу Италия. Срещу Италия статистиката ни дори показваше едно много добро посрещане, което ме зарадва, защото мислех, че сме направили тази важна крачка. Загубата от Турция ме върна обратно на земята и разбрах, че трябва да сме много търпеливи с този отбор. За илюстрация искам да спомена Ортолани (б.р. - Серена Ортолани, титулярен диагонал на Италия), която е засега топреализатор на този турнир. Спомням се как преди две години тя правеше такива грешки и такива загуби имаше нейният отбор заради нея, каквито имаме ние сега - и от Елица Василева, и от Добриана Рабаджиева, и от Диана Ненова, и от Емилия Николова... Положителното, което виждаме в този турнир, е, че работата с Ева Янева и Страшимира Филипова дава резултати. Двете играят в сериозни отбори и тази година са ни най-постоянните състезателки. Ако гледаме на този турнир отрицателно, само като резултати, абсолютно всички сме отговорни и най-много аз. За виновните има затвор и им се реже главата, нали така? Но от друга, състезателна, гледна точка, разполагаме с необходимите елементи догодина да направим това, което всички очакваме. Преди две години казах, че този отбор ще влезе в шестицата, а сега казвам, че другата година ще се бори в четворката за медал. Това ми показва този турнир, което ме радва. Нормално е днес да съм много ядосан, даже херпеси ми излязоха... Не мога да прежаля вчерашния мач. Не мога да прежаля епизодите в първия гейм, които ни убиха всичко, и трябва да си призная, убиха и мен. Допуснахме грешки, например честото посрещане с пас отгоре, които един отбор, какъвто трябва да станем ние, не може да допуска.

- Да погледнем напред. В следващите два мача ще се търси ли победа на всяка цена или ще се търси обиграване на отбора и даване на шанс на по-младите?

- Абсолютно ще играем за победа с по-младите. От този момент даваме шанс на Емилия Николова, а Тони Зетова ще помага във важните моменти. Други млади състезатели, на които да се дава специален шанс, на практика нямаме. Всички са млади и трябва да играят, тъй като са част от бъдещето на този отбор.