Допингът - грешка или бягане от отговорност!

Днес Дисциплинарната комисия на БОК оповести наказанията за тримата футболисти на ЦСКА - Румен Трифонов, Тодор Янчев и Костадин Стоянов, които бяха хванати с допинг.

 

Тримата състезатели получиха възможно най-малкото наказание - лишаване от състезателни права за 3 месеца, считано от 20 януари 2012 г., като от този срок ще се приспадне срокът на временното спиране на състезателните им права.

 

Това решение отново ще разбуни духовете и футболните страсти във времето, когато с нетърпение очакваме шампионата да продължи и битките по българските терени да започнат. Преди това обаче една друга битка ще измести фокуса от чисто спортния аспект.

 

Полемиките между феновете на ЦСКА и Левски вече имат нова тема, а именно: Нормално ли е това наказание или е твърде малко? Грешката само на доктора ли е? Или той се опитва да спаси ЦСКА от отговорност?

 

По принцип, когато чуем думата допинг в България всички замълчават и очакват поредния удар по нашия спорт. Не малко допинг скандали разтърсваха олимпийското движение. Още на олимпадата в Монреал 1976, щангистите Благой Благоев и Валентин Христов са хванати със забранени субстанции.

 

След това знаем колко строги стават мерките на световната антидопингова централа (WADA), особено през 80-те и 90-те години. В момента много спортисти са преследвани от допинг ченгета, които имат право без предупреждение да изненадват спортистите и да взимат проби. Т.е. властта на световната централа се е увеличила и тя върви ръка за ръка с олимпийското движение. Изобщо допингът е най-големият проблем на спорта и от международния олимпийски комитет са обявили война със забранените стимуланти. Прошка за съгрешилите няма! Това е престъпление!

 

Последният допинг скандал дойде много неочаквано за мнозина, след като институция в българския футбол като ЦСКА бе замесен на дълбоко. Също така във футбола в България са известни едва 3-4 случая на допинг. В края на миналата година, обаче цели трима футболисти на ЦСКА дадоха положителни допинг-проби - това е колкото целия допинг в българския футбол досега.

 

От клуба реагираха веднага като обвиниха д-р Милчо Крайнов, че не разбирал от работата си и не знаел какво съдържат надбавките, които давал на футболистите. По този начин доктора на ЦСКА пое цялата вина с цел да се намали наказанието на играчите, понеже нямат вина.

 

Сега ето тук идва проблема. Има ли вина клуба и самите футболисти като част от него? След като доктора на отбора е взел грешно решение за работата си. Тогава ръководството на ЦСКА също е взело грешно решение при назначаването на д-р Крайнов на работа. Не трябва ли тогава и клуба да бъде наказан?

 

Също така не може да се говори за това , че футболистите нямали вина и не знаели какво поглъщат. Доколкото сме запознати в прокуратурата и незнанието не се приема за липса на вина. Но все пак да не се правим на прокурори защото за това трябва друга диплома. Най-чудното в случая, е че след изказването на доктора се разбра, че допинга се е взимал от няколко месеца от различни футболисти. Просто чиста случайност, че Костадин Стоянов първи е дал допинг-проба и тя се оказал положителна. На негово място можеше да бъде Тодор Янчев или Румен Трифонов, или някой друг. Но освен на тях само на Борис Галчев и Мишел Платини са взимани проби.

 

Все пак грешката на доктора е факт и неговото име скоро няма да бъде свързвано със спортни дейности. Това означава ли, че всеки отбор може да си вземе „обикновен доктор" да му плати една хубава сума и той да дава допинг на футболистите? След това като го хванат да започне да се оправдава, че не разбирал толкова и бил сбъркал. Така доктора гори за няколко години, но пък се е прибрал хонорара за това, че обира вината.


Така изведнъж най-големия скандал с допинг в България изглежда ще бъде потушен още преди да се е разпалил. Всичко се случва толкова бързо, че дори в България всичко отново изглежда съмнително. Изглежда от БОК нямаше какво да разследват след като от ЦСКА си признаха всичко и трябваше просто дисциплинарната комисия да стигне до решение.

 

Дано нехайството на българката страна да не бъде нож с две остриета защото от WADA със сигурност ще следят каква е ситуацията и ще направят своите коментари. Все пак не всеки ден се хващат с положителни допинг-проби по няколко футболисти от водещ отбор в своята държава.

 

В момента цялото българско олимпийско движение както и всички ние, които обичаме спорта очакваме Стефка Костадинова да заеме своето място в международния олимпийски комитет. Това ще бъде едно голямо завръщане за страната ни след изключването на Иван Славков от комитета.

 


Предишните случаи на допинг в българския футбол:

 

Едуард Ераносян

 

Бившият треньор на Локо (Пд) бе наказан от ФИФА за общо 4 години, след като няколко негови играчи бяха изловени с допинг, докато той бе треньор на кипърския АПОП. Наказанието обхваща периода от 2009 година и до 2013 година. Това е един пример как треньора получава наказание както и самите футболисти, които са дали положителни проби.


Николай Павлов


Футболистът на Локомотив София бе наказан за 2 години. Той даде положителна проба в двубоя на „железничарите" с Борац (Чачак) от турнира за Купата на УЕФА през 2008 година. Интересното, е че той дори не участва в мача.

 

Захари Димитров


През сезон 2005/2006 година полузащитникът Берое бе хванат с положителна допинг-проба след загубата с 0:2 като гост на Левски. Той бива наказан за 2 години след като преди това твърди, че е използвал сироп за кашлица.

 


Илия Груев

 

Емблематичният случай на първия хванат с допинг в съвременния футбол в България. Това се случва след приятелския двубой на България с Мароко. Груев даде положителна проба за нандролон и бе наказан за 2 г. Това му коства обаче участие на Мондиал 1998 след като бе в селекцията на Христо Бонев. По-късно санкцията му бе намалена на 6 месеца, а този допинг породи различни скандали в ръководството на БФС в лицето на Иван Славков и председателя на ДАМС - Цвятко Барчовски.