Димо Тонев: Проблемът ни е, че сме чувствителни

Димо Тонев е едно от най-големите ни имена във волейбола от средата на 80-те и през 90-те години. За кратко бе селекционер на женския национален отбор след края на богатата си кариера, а после и помощник при мъжете. Той коментира за "Стандарт" свършилото в неделя европейско първенство, което се проведе у нас и в Италия. То донесе доста страсти, но и тъга, че отново не стигнахме финал. Тонев даде своята рецепта за промяна и какво трябва да се прави оттук нататък в спорта, който обедини за десет дни нацията.

- Г-н Тонев, каква е оценката ви за изминалото европейско първенство като организация и качество на самите срещи?

- Аз мисля, че се справихме перфектно като домакини. Бяхме осигурили супер условия. Такива са и оценките, които ни дадоха от CEV, които имаха конгрес тук. Бе избран и нов ръководител Александър Боричич. Като ниво можем да разделим отборите на две - такива, които са участвали на световната купа като Русия, Полша, Италия и останалите. Видя се, че те са уморени. Не може да поддържаш висока форма в две силни първенства за толкова кратно време. Сменяш климат, часова разлика. Затова и тези отбори бяха под възможностите си, изключвам Италия, която извади късмет. Не мога да подмина изненадата Словения. Но този отбор е съставен от четирима души, които играят в Италия и един във Франция. Треньор им е голям играч като Андреа Джани. Среща ли сме се на игрището един срещу друг, макар че е по-малък от мен. Успя да натрупа опит. Води и отбор в Италия - "Верона".

- Нашето представяне? -

Няма как да не отбележим най-важното нещо - изиграхме срещите концентрирано и равностойно. Това важи и за състезателите по отделно. Знаете, че често се е случвало на такива първенства един днес да играе добре, а утре да не повтори играта си. Личи си работата на Пламен Константинов, който успя да поддържа ред и дисциплина. Опази състезателите и в изявите пред медиите. Той обаче имаше един проблем - липсата на равностойни смени, за което повлияха контузиите преди това.

- Все пак не можеше ли да стигнем и до финал, въпреки това?

- Може би, но просто не ни стигна спортен шанс, и то срещу бъдещия шампион. Говоря за третия гейм, както и петия, когато поведохме 4:1. Владо го каза - две забивки. Играхме като равен с равен с най-добре представящия се тим през тази година. В отделни моменти треньорът им и играчите гледаха мача отблизо заради тактиката, която показахме. Играхме с хъс и разум. Така че не трябва да виним играчите. Съперникът ни от доста повече време играе заедно, но нашите с дух и раздаване успяха да компенсират това. Вече за мача за третото място бе ясно, че ще загуби, ден след такава среща. Дори очаквах, че ще е с повече, но въпреки това успяхме да се върнем и в него. Но за жалост пак сме четвърти.

- За пореден път стигаме дотук, но не успяваме. Какво друго освен спортен шанс ни пречи?

- Тежи ни това, че прекалено много време отдаваме на загубите. Немци, италианци, а и други падат днес и забравят. Играли са един мач и толкова. Но ни сме такива, по-темпераменти, чувствителни. Тази топка, ако бяхме отиграли така, онзи ако бе забил, блокадата. Може би, ако успеем да преодолеем това, в бъдеще ще постигнем много повече.

- Доста се говори за липсващите играчи, но не можеше ли и с тези да стигнем поне финал?

- Със сигурност има защо да се говори за това. Ако извадиш 3-4 от тези състезатели на Франция - Рузие, Нгапе, Льо Гоф, да кажем, и ги замениш с тези отвън и те няма как да спечелят. Много важно е да имаш равностойни играчи на пейката. Видя се липсата на Цецо Соколов, нищо че Владо игра страхотно, но какво щеше да стане, ако Пламен имаше възможност да ги ползва и двамата. Тук идва и един Скримов.  

- Какво стана в мача с Италия? 

- Контузи се Пенчев и нямаше кой да го замени. Вторият ни разпределител Ангонцев е дебютант в националния отбор и на такова първенство. Тези неща трябва да се вземат под внимание, а не сега да се вини този или онзи, както започнаха да коментират фенове.

- Във важните моменти обаче те бяха зад отбора.

- Безспорно. Те подкрепяха отбора до последно. Това бе стимул за треньори и играчи, особено за младите. Невероятна публика.

- Такова нещо рядко се вижда в България - отбор да губи и да му ръкопляскат.

- Защото е важно как си загубил. Като си бил равностоен и си си раздавал. Това се усеща и от публиката и тя го оценява. 

- Какво трябва да се направи оттук нататък? Владо Николов обяви, че трябва да си оправим най-после първенството.

- Не само там. Трябва да се отиде в училищата и да се търсят момчета. На Балканите винаги са се раждали таланти. То се вижда. Така че от федерацията да си размърдат з.......е. Заедно с кметовете, политиците, спортните клубове да действат. Всичко членове на управата не да се хвалят, а да се запитат кой какво е дал. Новият Владо Николов няма да дойде сам, а от 100-200 деца.

- Министерството на спорта вече работи по такъв план - именити треньори, спортисти да преподават час по физическо в училище. Това ще помогнели?

- Със сигурност. Присъствието на такива хора значи много повече за децата, учениците. Но пак нещо не разбирам - защо трябва да ги чакаме те да идват при нас. След това първенство е ясно, че много младежи искат да се насочат към волейбола. Трябва да се говори и с Министерството на образованието, общините. Да се направят свестни физкултурни зали. Сега стоят някакви училищни дворове, но вътре няма нормални условия, за да се спортува. Това е тема на друг въпрос, но трябва да се действа.