Димитър Бербатов: "Олд Трафорд" е видял само проблясъци от мен

Капитанът на българския национален отбор и нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов осъществи една голяма своя мечта, срещайки се очи в очи с един от своите футболни идоли - легендарният английски нападател на Нюкасъл и "трите лъва" Алън Шиърър.

Двамата се срещнаха на стадиона на „червените дяволи" - „Олд Трафорд", като част от спортната програма на BBC, като Шиърър влезе в ролята на интервюиращ рекордьора по брой отбелязани голове за българския национален отбор. Бербатов говори без притеснение за раждането на дъщеря си Деа, детството му в България и развитието на футболната му кариера до този момент.

- Димитър, благодаря ти, че се присъедини към нас. Много мило от твоя страна. Ти си в Манчестър от вече година и половина, как го намираш? Устрои ли се вече, имаш ли къща? Харесва ли ти?

- Всичко е така, както си и представях, че ще бъде. Дори и повече. Нямам проблеми с къщата, нито с каквото и да е извън футболния терен. Вече мина над година, както и ти каза, като всичко върви добре за мен. Нямам оплаквания.

- Всички можем да видим величината на един футболен клуб отвън, но когато вече си вътре, когато играеш за него, наистина ли е толкова голямо колкото всички казват, че е?

- Мисля, че е дори по-голямо. Разбира се, Манчестър Юнайтед е един от най-големите клубове в света. Идваш тук и играеш с някои от най-добрите футболисти на планетата, а мениджърът е вече толкова години начело на тима. Това е велик клуб и естествено, можеш да научиш много тук и ако искаш да се развиваш, това е мястото където трябва да бъдеш.

- Смяташ ли, че феновете тук на „Олд Трафорд" видяха най-доброто от теб?

- Вероятно са видяли проблясъци от най-добрите ми голове, пасове или мачове. Но разбира се, това трябва да се показва през цялото време. Моята основна цел е във всеки мач да показвам най-доброто от себе си

- Как ти се струваше напрежението от високата цена, за която бе закупен? Аз преминах в Нюкасъл за сумата от 15 милиона паунда през 1996 г., като честно казано това ми харесваше. Чувствах се привилегирован, че някой е готов да заплати подобна сума за мен.

- Мисля, че всеки човек е различен и мисли различно. Понякога е трудно, защото хората очакват толкова много от теб. Но така и трябва, когато някой е платил толкова много за услугите ти. Аз се опитвам да давам максимума от възможностите си във всеки мач и да помагам на отбора да печели трофеи. Ние се справяме добре. Станахме шампиони в първия ми сезон на "Олд Трафорд" и мисля, че всички бяха доволни от това.

- Липсва ли ви Кристиано Роналдо?

- Естествено. Всеки един отбор, когато се раздели с най-добрия си футболист, усеща липсата му. Но ние имаме страхотни футболисти, които могат да го заместят.

- Спомена сър Алекс Фъргюсън. След като го опознаеш по-добре, той различен ли е от имиджа, който има пред хората в обществото?

- Той е такъв тип мениджър, който винаги се старае да защитава играчите си. Когато веднъж стъпиш на "Олд Трафорд" или на тренировъчното игрище в Карингтън, само тогава може да се види как се държи с футболистите. А колкото до това какъв е извън футбола, предпочитам да не коментирам това.

- Имаш фантастичен голов рекорд за България - 48 попадения. С това стана и голмайстор номер 1 в историята на страната си. Освен това си и капитан. Как се почувства в този момент?

- Бях горд, бях горд. Това бе един от най-ценните моменти в кариерата ми досега. Както и ти много добре знаеш, чувството да вкарваш голове за националния отбор е невероятно. И да подобря това постижение беше страхотно. Сега обаче това вече е в миналото и трябва да продължавам с развитието си, както и да вкарвам още голове. За да мога след време, когато погледна назад и видя какво съм направил за страната си, да бъда щастлив.

- Сигурно трябва да си разочарован, когато гледаш как повечето от твоите съотборници ще отидат на Световното първенство. Колко тежък удар беше за теб това, че България не успя да се класира за Мондиала ?

- Очевидно не сме голяма държава като Англия, Италия, Бразилия. Но имаме добри футболисти и сме много разочаровани, че не успяхме да се класираме. Да се надяваме, че ще успеем да го направим следващия път, защото вероятно това ще е последният шанс за мен. Очевидно, че всички остаряваме (смеят се).

- Баща ти също е бил професионален футболист в миналото. Това помогна ли ти по някакъв начин, той даваше ли ти съвети?

- Да. Ако един млад човек има някой близък до него и той слуша какво му се казва, ще успее, независимо с какво се занимава той. За мен това беше баща ми, който винаги беше до мен. Той ми даваше съвети, критикуваше ме винаги, когато правех грешки. И до днес той е до мен, постоянно говорим по телефона, обсъждаме мачовете, грешките които правя. Имах късмет да имам за баща футболист, който да ме учи.

- Как ти се струва бащинството? Стоиш ли буден по цяла нощ, за да помагаш?

- Аз просто гледам, защото нямам представа какво да правя. Ако трябва да съм честен, за първи път съм баща и съм в нещо като паника. Не знам какво да правя, но вероятно ще свикна.

- Английският ти е перфектен. Мисля, че има някаква история зад това, свързана с филмите?

- Смятам, че ако не получиш достатъчно в училище, винаги можеш да го научиш сам, ако имаш нужното търпение за това. Гледах много филми, все още продължавам да го правя и се опитвам да подобрявам английския си, както и други езици.

- Какво правиш извън терена, когато си тръгнеш от тренировка? Вероятно отделяш време на дъщеря си?

- Точно така, отивам при дъщеря ми.

- Играеш ли голф?

- Не. От целия отбор аз съм единственият, който не играе.

- Значи голфът не ти харесва?

- Не.

- Треньорството вълнува ли те? Обичаш ли футбола толкова много?

- Обичам го много, но и той е до време. Когато минеш 30 години, всеки казва, че си свършил за футбола. Но има страхотни примери за дълголетие при нас като Райън Гигс, Пол Скоулс и Гари Невил. Аз винаги съм бил на мнение, че най-добрият момент да се откажеш е, когато все още си на върха.

- Спомена Гигс, Скоулс и Гари Невил. Какво е тяхното влияние в съблекалнята, след като те са били тук вече толкова дълго?

- Факт е, че те тренират колкото всички останали. Те първи идват на тренировките и имат същата страст към играта, както и малките деца. Това запалва и останалите и е прекрасно да играеш с такива футболисти до себе си.

- Напомняш ми на един футболист, с когото играх в Саутхемптън - Мат Ле Тисие. Той имаше подобен стил на твоя, подобни умения. Някои си мислят, че ти не се раздаваш достатъчн на терена, колкото останалите. И при Ле Тисие беше така, но когато отборът има нужда от някой, който да вдъхнови останалите с някое специално отиграване или проява, ти си този човек.

- Опитвам се да не обръщам внимание, тъй като винаги ще има хора, които казват на черното бяло. Наскоро четох една книга, която започваше така: "Ако няма красота и грация в тях, са безсилни да стигнат до сърцето". Направи ми силно впечатление, защото аз обичам да играя точно по този начин - красиво и елегантно. Помня някои от головете на Мат Ле Тисие, които гледах като малък, както и твоите голове. Опитвам се да правя подобни неща.

- Обичаш футбола, играл си като дете. Наслаждаваш ли се всеки ден на тренировките?

- Разбира се. Понякога обичам да играя моята игра, да не показвам никакви емоции на терена, но това не означава, че не обичам играта. Всеки иска да играе вечно, но има момент, в който и трябва да спреш. Знам, че ще е трудно за мен, сигурен съм, че е било така и за теб. Опитвам се да използвам максимално времето, когато съм на терена.

- Някой ми каза, че си бил фен на Нюкасъл.

- Бях фен на Блекбърн, когато ти стана шампион с тях. След това и на Нюкасъл.

- Хубаво е, че го казваш точно тук, на "Олд Трафорд". За първи път съм тук без да ме критикуват, защото няма никой на стадиона. Виждаш ли се с екипа на Нюкасъл един ден, след 4-5 години?

- Аз съм щастлив тук и се наслаждавам на всеки миг. Бях фен на Нюкасъл само защото ти играеше там.

- Благодаря ти за комплимента. Понеделник сутрин взимаш ли вестник, за да видиш какво мислят хората за теб и дали журналистите мислят, че си имал добър или лош мач?

- Това е нещо, което футболистите трябва да спрат да правят, защото понякога имам чувството, че много играчи имат склонността да отварят вестника, за да видят каква оценка са получили. Мен ме интересува оценката на мениджъра, на баща ми, а не на хора, които никога не са играли футбол.

- Значи, когато аз, Гари Линекер и Алън Хансен коментираме мачовете в събота вечер, ти си казваш: Не ме интересува?

- Вие сте хора, които всеки би трябвало да слуша.