Дейвид Хей - клоунът на световния бокс

"Индипендънт"

Напоследък Майк Тайсън отново напомня за себе си, като се появява на различни събития и се държи изненадващо добре пред телевизионния екран. Железния Майк показа, че може да изкарва пари като актьор, разказвайки миналото си. На хората им е интересно.

И докато феновете се сещат за великите мачове на Тайсън, миналата събота се проведе може би най-срамният мач за титла в тежка категория. Срещата бе в Манчестър, а от двете страни на ринга застанаха шампионът във версия WBA Дейвид Хей и жалкият му претендент - олимпийският шампион при аматьорите от Сидни 2000 Одли Харисън.

"Боят" бе толкова интересен, че пуерториканският съдия напомняше на двамата боксьори, че все пак става въпрос за бокс и трябва да има поне един удар. В крайна сметка Хей приключи "мача" след първата си сериозна атака в третия рунд. Харисън се държеше като котенце.

Хей, който отказваше двубои с доста сериозни съперници, призна, че е заложил на себе си за победа в третия рунд, за да изкара някой паунд за семейството и приятелите. След това шефовете на борда за контрол му намекнаха, че това не е по правилата, и британецът започна друга песен и се опита да замаже ситуацията.

Истината е, че Хей е пародия на шампион. Той носи пояс, който навремето бе притежание на Мохамед Али, на Тайсън, на Ивендър Холифийлд. Но единствената му прилика с тях са големите приказки. Хей може да се нарече шампион в тежка категория само заради няколко факта, които на пръв поглед са доста смешни. Той взе титлата след победа над дървения Николай Валуев. След това защити пояса с бой над Джон Руиз, който бе посредствен, когато беше на 20, а на 30 вече прилича на консерва доматено пюре. А последният мач на Хей бе фиаското срещу Харисън.

Единственият шанс на Хей да излезе от този образ е бой с някой от братята Кличко - независимо дали Владимир или Виталий. А до момента Хей само говори, но не действа.
Появата на Тайсън ни напомни за едни други шампиони. Майк имаше много трески за дялане, но той не пропускаше добри боеве, които не бяха гротеска като мачовете на Хей. Неговите издънки, тъжният му край на ринга не промениха образа на гениален боксьор дори когато Люис го би през 2002.

Боу - Холифийлд или Люис - Холифийлд бяха интригуващи мачове. В тях изходът не бе ясен, докато при Хей всичко е ясно. Колкото и глупости да е направил Тайсън, той се биеше наистина. Удряше съперника си. А за Хей - Харисън удар е последната дума, която можеше да се каже.

(превод - "7 дни спорт")