Детелин Далаклиев: Време ми е да стана първи

Да те наричат на на 26 години ветеран е даже обидно. Но когато от десет години си тренирал всеки ден до пълно изтощение и си представял България на почти всички голями боксови форуми на планета, тази дума не звучи фалшиво. Капитанът на националния отбор Детелин Далаклиев не се обижда, когато го причисляват към старото поколение. Предпочита да не говори за това, защото с напредването на боксовия стаж, болежките стават все повече. Те не се разделят с него и тук в Милано, независимо от грижите на доктор и масажист.

- Най-зле се чувствам, докато загрея. Като 80-годишен старец съм.

- Не останахме с това впечатление вчера на мача ти с Тран от Виетнам...

- В него дадох може би едва 60 % от себе си. Не че го подцених, това е световно първенство и човек трябва да бъде много внимателен. Но след 2-та минута усетих,че го превъзхождам и се постарах да пестя сили за следващите кръгове. Дано има повече такива.

- До къде мислиш, че ще стигнеш в турнира?

- Сигурно така ми е писано да съм втори или трети. Не знам. Трети съм бил на световно първенство - 2003 година в Банкок. Миналата година станаха втори на европейското. Време ми е да стана първи. Ако зависи само от мен, ще дам всичко на което съм способен.Но пак си е божа работа.

- Тогава мисли за изхабяване и болежки едва ли те вълнуват?

- Изхабяването е неизбежно. Мен ме удари в кръста. Имам изместен прешлен и дискова херния и вече съм се уплашил. Казват ми, че имам нужда от продължителна почивка, но кога ще бъде тя, не мога да кажа. Всеки път си казвам, стига ми, но после мисълта за медал ме съблазнява толкова много, че забравям за заканите да спирам.

- Никога световно първенство не е било толкова дълго - с официалното мерене - 13 дни?

- Тежък маратон за физика и за психика. Няколкодневните паузи между мачовете са по-скоро мъчителни, отколкото почивка. Сега ще чакам до събота. Толкова време с опънати нерви и глад. Ние всички сваляме килограми. Постоянно преценяваш, можеш ли да си позволиш глътка вода. Всеки ден кантар е убийствено натоварване, което обикновените хора трудно могат да си представят.

- Казваш опънати нерви. Може би изживяваш мачовете си преди да е бил първия гонг?

- Да, минава като на филм пред мен. Представям си как ще почна, как той ще ме атакува и какво ще направя аз. И как ще ми вдигнат ръката, разбира се.

- Ще имаш ли проблеми със следващия ти съперник Селби от Уелс?

- Бих го на Европейското първенство в Ливърпул миналата година на четвъртфинала с 7:0. Не вярвам да ме затрудни, но бокс е, трябва да съм предпазлив, нали и той има юмруци и може да удря тях.