Делио Роси - човек с хитри очички като Люпко Петрович

Във футбола когато възложителят е голяма марка, а изпълнителят също не е случаен, значи не говорим за обикновен трудов договор. Левски позволи да предложи работа на Делио Роси, а той може и да не е бил треньор на отборите от ТОП-3 в Италия, но е обиколил почти всички от подножието - все сериозни и именити клубове. Та онзи ден на "Герена" си личеше, че има необикновено събитие. Малко преди новият наставник на сините да влезе в залата за представянето си, навън неволно фенове и журналисти му направиха нещо като шпалирче. Раздвижването бе по-голямо от друг път, личеше си, че предстои всички наоколо да си имат работа с голяма фигура.

И като такава Делио Роси говори за семейството си, изброи трите си деца и не, че някой го е питал, но каза всяко от тях на колко години е. Не че някой е очаквал срещу себе си да види музикант или ядрен физик, но италианецът каза, че е треньор по футбол. Със сигурност той е премерил всяка дума при първата си публична проява в България, тъй като не знае писаните и неписани правила тук. Може би в Италия при общуването с журналистите си е позволявал и по-свободни фрази, но в България още опипва почвата. А той много добре оценява важността на работата с медиите. Ясно е, че Роси не иска да се прави на голямата работа и поне в началото няма да си придава важност, което не важеше при Славиша Йоканович. Сърбинът пред медиите се представи с костюм при подписването, а и впоследствие държеше дистанция.

Делио Роси притежава хитри и мъдри очички като на Люпко Петрович. В погледа му имаше нещо необикновено, дори леко налудничаво. В тези очи може би се крие по-буен характер, а твърде вероятно е и Роси вече да е наясно с някои особености на футболната обстановка у нас и да я кара по-лежерно, поне докато някой съдия, футболист или функционер не му опъне нервите. "Собственикът ме помоли...", каза Роси. Забележете - не задължи, не ангажира, не възложи задача! Значи той или възприема авантюрата си в Левски не просто като професионален трудов договор, или говори така с елемент на куртоазия. Или пък още в началото на контакта е имало сондажи преди официалните разговори, преди така нареченото интервю. Делио Роси бе доста деликатен и дискретен, по дипломатичен начин спомена, че в момента за неговите виждания Левски като отбор е катастрофа. "Да се научим да ходим, преди да се учим да тичаме". Тоест има си етапи на развитие, които много треньори и футболни специалисти подценяват. При наставници от калибъра на Роси обаче няма "мач за мач". Той отрано парира тези, които биха изявили желание да му подсказват. Неминуемо такива ще има, къде с по-малки, къде с по-големи съвети. И тук не става дума за "разбирачи". Въпреки 19-годишния си престой в капсулована среда, каквато е Калчото, Делио Роси явно е запознат с нравите на хората от Изтока като народопсихология.

А част от народопсихологията е Левски като клуб да не съобщи на пресконференцията имената от щаба на треньора. За кой ли път пресконференция, и то важен брифинг, едва ли не се претупва с фрази от "хайде по-бързичко малко". Да, ясно е, че журналистите няма как да задават въпроси до полунощ, но все пак...

Разбира се, че Делио Роси тепърва ще се сблъсква с елементарни организационни и структурни проблеми в Левски. Някои неща ще го изумят, но както вече отбелязахме, той започна тихичко, културно, с европейски обноски, като дори вкара тънка шега, извинявайки се, че към момента не говори български език. Но както се казва, езикът на футбола навсякъде е един и същи. А въпрос на култура е кой как го разбира.

Желю Станков, Тема Спорт