Данчо Тодоров в най-емоционалната си изповед: Жив съм благодарение на жена ми

Йордан Тодоров е един от успелите футболисти в България. На 34 години Данчо е спечелил три пъти титлата, един път купата и веднъж суперкупата на страната. Има се за успял човек, но не само заради отличията и златните медали, а и заради семейството, което е изградил. Търсим го за интервю, а той приема да говорим, уточнявайки, че това е последното в кариерата му.

- Данчо, колко още ще играете?

- Все още се чувствам добре и ще продължавам да играя. Когато дойде този момент, в който усетя, че не ме държат краката, ще сложа край. Вече не съм онзи младеж, но още има какво да дам на отбора.

- Замисляте ли се вече какво ще правите, след като спрете да играете?

- Минават ми вече такива мисли. Винаги съм искал да се занимавам с деца. Ще опитам да стана треньор и да предам това, което съм научил от моите треньори. Мисля, че има какво да им покажа. Децата са най-чистите създания, затова предпочитам тях. Още е рано за това.

- Доста години сте в професионалния футбол, каква е равносметката ви?

- Най-големият връх, който съм постигнал, е да играя за ЦСКА. Имах уникалния шанс да нося червената фланелка. Думите са малко, когато говоря за ЦСКА. Благодарен съм на всички хора, които ми повярваха, че имам качествата да играя за ЦСКА.

- След финала за купата казахте: "Само аз си знам какво ми беше." Какво ви беше?

- Първо, благодаря на ръководството на Монтана, че ми дадоха шанса да играя и да се изправя във финал срещу ЦСКА. Във финала се почувствах армеец Защитавах фланелката на Монтана, но бях от ЦСКА. Не ме разбирайте погрешно. Раздавах се докрай за моя си отбор. Но чувството беше невероятно да изляза пред 35 хиляди фенове на ЦСКА. Затова казах, че само аз си знам какво ми е. Може би за последен път се почувствах армеец и все едно играя за ЦСКА. Като видях феновете и си върнах времето назад, когато бях от тяхната страна.

- Трудно ли се играе срещу любимия отбор?

- Знаете моята болка и сърцето ми за кой е. Много трудно се играе, но аз дадох всичко от себе си, за да победи Монтана. Честитих купата на феновете и им пожелах да продължават по този път.

- Дълго време играхте на "Армията", какво ви взе и даде този период?

- ЦСКА ме изгради първо като човек, а после като футболист. Стойчо Младенов повярва в мен и ще съм му благодарен, докато съм жив. И на тези фенове, които в добро и лошо са ме подкрепяли. Правил съм грешки, но винаги съм се борил ЦСКА да е на върха. - Сбъднат сън ли бяха годините в ЦСКА? - Всяко дете има мечти. Моята беше да стана футболист и да играя за ЦСКА. Не станах голям футболист, но успях да облека червения екип. Благодаря на моите треньори, защото без тях щях да съм нищо. 

- Има ли мач, който никога няма да забравите?

- Може би не. Всички мои моменти, свързани с ЦСКА, са един дълъг мач. Губил съм, печелил съм, но винаги съм носил фланелката с гордост. Щастлив съм, че играх редом до Гъргоров, Велизар, Ицо Янев, Тунчев, Вальо Илиев, Котев и т.н. Когато си на терена до тези момчета, се наслаждаваш на футбола.

- Чувствате ли се успял?

- Аз съм един щастлив човек в момента. Имам сплотено семейство, което ми вярва. Постигнал съм всичко в родния футбол - шампион, купа и мачове на европейска сцена със съотборници, за които си готов да умреш на терена.

- От обичан футболист в един момент феновете на ЦСКА ви намразиха заради мача с Тулуза.

- Не съм човек, който ще се скрие. Нося си кръста и не бягам от отговорност. Така са решили хората в този момент. Сигурно е имало и други моменти, в които съм грешал, нормално е. Когато сбъркам, излизам пред камерите и си признавам. Кой иска ЦСКА да губи и Данчо или Иван да прави грешки? Не мисля, че точно тогава направих грешка, но хората бяха на друго мнение. Затова и реших да си тръгна от ЦСКА. Това е най-тежкият момент в кариерата ми - да си тръгнеш от любимия отбор след толкова години радост. Аз бях проблемът тогава и поех отговорност. Знам, че разочаровах много хора. 

- Ако можехте да върнете времето назад, това ли е моментът, който бихте коригирали?

- Не, не! Никога не бих върнал въпросния мач с Тулуза. Така е решил Господ, така е станало. Ако мислите, че аз съм най-големият грешник, го приемам. Но не съм аз проблемът.

- След този мач ви излезе прякорът Данчо Тъча, приехте ли го вече?

- Вече да, но отначало ми беше много трудно. Не го приемах така, както аз искам. Но аз знам, че трябва да се съобразявам с хората. Не съм аз, който да казва как да ме наричат. Не мога аз да си измисля прякор. Вече улегнах и разбрах, че трябва да приема този прякор. Журналистите отразяват футбола и не те, а ние, играчите, трябва да се съобразяваме с тях. На който не му харесва, си стои вкъщи. Не се сърдя на никого за прякора.

- Как успяхте да излезете от трудния момент?

- Беше ми много трудно. Само аз си знам, никой друг. Аз най-много от всички исках да победим Тулуза. Исках ЦСКА да е на върха. Понякога обаче се случва обратното и някой трябва да го обере. Аз го обрах! Никога обаче не съм се предавал.

- Спомняте ли си какво направихте след мача?

- Единственото, което си спомням, е, че излязох и говорих пред камерите. Само това, нямам никакви други спомени.

- Има ли нещо, за което съжалявате във футбола?

- Да - че не се задържах повече в ЦСКА. Тога е най-голямата ми грешка.  Тръгнах си през задната врата на "Армията" и още ме боли Малко са хората, които могат да си тръгнат от ЦСКА през парадния вход. Сега се сещам само за един - Христо Стоичков. Извоювах всичките си трофеи с много труд. Обичам и винаги ще обичам ЦСКА.

- Можеше ли кариерата ви да се развие по-добре?

- Винаги може повече, но аз не виня никого за това. Моето желание беше да остана в ЦСКА и да приключа с футбола там. Любовта към отбора ми повлия, за което не излязох по-рано в чужбина, защото имах тази възможност.

- Чувствате ли се предаден от близки хора?

- Това ще го запазя за себе си. Но имам приятели, които винаги са били до мен. Малко са, но истински.

- Колко пъти истински сте обичали жена?

- (Замисля се) Един път съм обичал - жена ми Ани. (Спира да говори, разплаква се и говори през сълзи) Тя ми даде живот, тя ми даде това, което никой друг не ми е дал. Благодарение на този човек съм жив.

- Имахте много труден период преди нея.

- Тежко ми е сега, като говоря за това. Тя ме върна към живота. Това е човекът, който винаги ще обичам и уважавам. Тя ме дари с един прекрасен син (пак се разплаква), затова искам да й кажа, че много я обичам. В такива моменти думите са излишни. Аз съм й казал много неща в очите. Много ми е трудно, като говоря за нея. Трябва да ми отделите два дни, за да кажа всичко за Ани.

- Казвате, че сте обичали само веднъж, но хората помнят, че бяхте женен за друга жена. Нея не я ли обичахте?

- Никога не искам да се сещам за този период. Каквото съм имал, съм го казал на човека до себе си. Всеки е поел по свой път. Да са живи и здрави.

- Спомняте ли си първия път, в който видяхте Ани?

- Казах ви, два дни може да си говорим за нея. Важното е, че съм щастлив и Господ ме срещна с нея. Винаги ме е подкрепяла и е била до мен в добро и лошо.

- Личният ви живот отрази ли се на футболната ви кариера тогава?

- Много ми беше трудно. Животът ми беше свършил. Играех в най-добрия отбор, чувствах се щастлив. Но това е животът. Явно е трябвало да мина през тези трудности. Не съм си мислил, че ще играя в друг отбор. Съжалявам единствено заради това, че не се задържах в ЦСКА и не приключих кариерата си на "Армията". Аз съм си виновен за всичко, но няма безгрешни хора. Да си футболист на ЦСКА, е отговорност и имах самочувствието да изляза и да кажа "Аз сбърках". 

- Учите ли се от грешките?

- Да, взимам си поука, но вече е много късно за някои.

- Има ли нещо, за което се срамувате?

- Сигурно е имало такъв момент, но сега не мога да се сетя.

- Ще ви върна на един момент, в който бяхте привикан в полицията заради сигнал за черно тото. Какво се случи тогава?

- Органите на реда бяха решили да ме привикат. Задаваха ми много въпроси, свързани с мачове на един от бившите ми клубове - Локомотив Пд. Всичко си беше в нормалния ред. Ако имаше нещо нередно с мен, аз сега нямаше да играя. Отзовах се на момента и отговарях откровено. Такива неща се случват само на силните. - Имате религиозна татуировка на едната ръка.

Вярващ ли сте?

- Не съм силно вярващ. Вярвам в Господ и се моля на Него за мен и близките ми. 

- Казвате, че това е последното ви интервю, защо?

- Преценил съм за себе си, че повече няма да давам интервюта. "7 дни спорт" е точното място за това мое последно интервю. Повече няма да говоря. Единствено ще застана пред камера след мач, докато още играя. Аз бях дотук.

- Може ли да ви потърсим, когато след време станете треньор?

- За мен ще е голяма чест. Бъдете здрави!