Да научиш, че имаш левкемия - за диагнозата, шока и сълзите

Бившият капитан на България и Астън Вила Стилиян Петров даде едно от най-откровените си интервюта, откакто през миналата година бе диагностициран с остра форма на левкемия.

Стенли гостува в предаването Goals On Sunday в ефира на Sky Sports, като сърцатият българин разказа за дните, когато научи за страшната диагноза.

На 8 септември на „Селтик Парк" ще се изиграе благотворителен мач под патронажа на самия Стилиян,като участие в него ще вземе и някогашният му съотборник в националния тим Димитър Бербатов. Всички приходи пък ще бъдат насочени към фондацията на Стенли, подпомогаща борбата с левкемията.

Говорейки в студиото на Sky Sports, Стилиян Петров си спомни за злополучния двубой с Арсенал на „Емирейтс", когато за първи път почувства симптомите на кошмарното заболяване.

„Преди мача с Арсенал се чувствах добре, но когато двубоят започна усетих, че сякаш съм малко отпаднал", спомня си Стенли. „Мускулите ми не реагираха по начина, по който реагират обикновено. Това беше необичайно, защото винаги тренирам усилено и внимавам за диетата си, опитвайки се да правя всичко както трябва. В онзи ден обаче това не се случваше. Спомням си, че когато Арсенал отбеляза във вратата ни, аз изобщо не реагирах. Момчетата ми крещяха „Стан, какво правиш?", но аз ги игнорирах, защото мускулите ми изобщо не работеха".

„На полувремето влязох в съблекалнята, а Алекс (МакЛийш, мениджърът на Астън Вила по това време, б.а.), който ме познаваше добре, ме попита „Стан, днес си бавен, какво се случва с теб"? Отговорих му, че нещо с мен не е наред, че не се чувствам добре. Тогава той ми предложи да ме извади от игра, като аз се съгласих за доброто на отбора. Тогава обаче момчетата реагираха, защото се намирахме в трудна позиция, а аз все пак бях техният капитан. Те искаха да остана на терена. Направих го, като през втората част се опитвах да помогна доколкото мога на отбора".

Стилиян Петров разказа и какво се е случило след въпросния двубой с Арсенал, когато отборът на Астън Вила се е качил в клубния автобус.

„След мача се качихме в автобуса, а аз се почувствах ужасно изцеден. Казах на лекаря, че не се чувствам добре, а той премери температурата ми. Всичко изглеждаше наред, защото термометърът показваше 37.8 или нещо подобно. Предстоеше ни мач с Челси, поради което лекарят предложи да се подложа на тест, за да бъдем сигурни, че всичко е наред преди следващия двубой".

„По това време всички се подлагахме на прегледи на сърцето заради инцидента, който стана с Фабрис Муамба, а прегледите обикновено бяха придружени от кръвни тестове. На следващия ден бяхме в почивка, а когато подновихме тренировки, докторът ми каза, че е притеснен за кръвния ми тест. В сряда имахме още един почивен ден, като пътувах до Питърбро за смяна на паспорта ми, когато получих телефонно обаждане. Беше отново докторът, който ми каза, че този път е наистина притеснен за кръвния ми тест, като на следващата сутрин трябва да дам още една проба. Казах му, че няма проблем и го направихме".

„Нямах и идея какво се случва. Лекарят искаше да почивам, но аз настоях да тренирам, защото се чувствах добре. След края на тренировката имахме тактически разбор преди мача с Челси, като всичко беше нормално за мен. След заниманието получих още едно обаждане, като ме поканиха да отида в болницата. Един от физиотерапевтите на Вила ме придружи, а когато седнахме пред лекаря, той бе доста директен с нас. Знаете, че обикновено лекарите се опитват да бъдат по-тактични, когато ти съобщават лоши новини, но той заяви направо - „смятаме, че имаш левкемия", разказа Стилиян Петров за злокобния ден, когато научи, че е болен.

„Първата ми реакция бе да попитам - „какво"? Погледнах към физиотерапевта, който също не можеше да повярва. Той просто клатеше глава, което веднага ми се стори като лош знак (смее се). Попитах лекаря какво има предвид. Очевидно знаех какво е левкемията, макар и да не бях запознат с различните типове и лечението им, но познавах значението на самата дума. Нищо друго".

„Докторът отговори, че е на 99.9% сигурен, че имам левкемия, като единствено трябва да се определи от какъв тип е. Отново го попитах, дали е сигурен, а отговорът беше утвърдителен. Останах в болницата и се обадих на съпругата ми. Тогава тя беше на път за Лондон, но и казах, че трябва да се върне обратно, защото искам да говоря с нея. Скоро тя пристигна в болницата, а първият й въпрос беше - „да не си дехидратиран"? (смее се). Казах й, че не е това. Разкрих й истината, а тя избухна в сълзи. Тогава се опитвах да бъда силен, но също започнах да плача", разкрива подробности Стенли.

„В този момент й казах - окей, това е, спираме да плачем. Лекарят ми каза да си отивам вкъщи, като утре ще получа ново обаждане. Спомням си, че това бе може би най-дългата нощ в живота ми. Не можехме да спим, като през цялото време мислихме за случващото се. На следващата сутрин получих телефонно обаждане, като отново ме привикаха в болницата. Казах си, че това няма как да е хубаво".

„Отидох отново в болницата и получих потвърждение. Казаха ми, че имам остра лимфобластна левкемия, която най-често се среща при децата. Най-голяма надежда ми даде процентът от между 90 и 95 процента на случаите, когато пациентите успяват да преборят болестта. Лекарите ми казаха, че трябва да започна лечение веднага, при което първата ми реакция бе - „уау". Отговорих им, че бих искал да потърся и второ мнение, като заминах за Лондон. Там само потвърдиха диагнозата, като също ми казаха, че трябва да стартирам светкавично лечение".

По време на лечението си бившият български национал качи сериозен брой килограми, като Стенли разказа и любопитна случка, свързана с тази част от борбата му.

„Спомням си, че в първата седмица поемах високи дози стероиди. Лекуващият ме професор каза, че трябва да кача тегло, защото обикновено пациентите губят много килограми и отслабват. Така имах първа закуска, втора закуска, закуска след обяда, вечеря, дори и ядене нощем. Още след първата седмица качих осем килограма и половина, при което професорът ми каза, че са имали предвид два-три килограма, а не осем (смее се). Цялата тази случка бе просто брилянтна. Истината е, че въпреки всичките трудности, които преживяхме със семейството ми, имахме и забавни моменти".

Стилиян Петров отново обърна внимание и на всичката подкрепа, която е получил по време на лечението си от левкемия.

„Всичко това бе невероятно. Аплодисментите в 19-ата минута, всичките писма, които получих... С мен се свързаха хора, които бяха преминали през същото, но отново водеха нормален живот. От тях научих какво мога да очаквам в бъдеще, макар и никога да не знаеш какво може да последва. В тези моменти не се страхувах. Казах на съпругата ми да не се тревожи, че не съм уплашен - каквото има да се случва, ще се случи. Тя бе невероятна, като във всяка една минута бе плътно до мен", разказа Стенли за половинката си Паулина.