Цветан Соколов: Не съм съгласен, че сме "загубено поколение"

Волейболната звезда Цветан Соколов е едно от успелите деца на промяната, дошла на десети ноември. Играчът на италианския гранд "Тренто" е роден на 31 декември 1989 година в Дупница. Въпреки катаклизмите 205-сантиметровият Крали Марко днес се чувства успял, защото всеки ден сбъдва мечтите си.

- Какво знаете за падането на комунизма в България?
- Чувал съм някои исторически факти. Наясно съм и с промените, които са настъпили след 10 ноември. Все още върви спорът дали всичко е било за добро или за лошо. Според мен трябва да оставим миналото на историците и да се помирим с настоящето. Защото иначе бъдещето все ще ни се изплъзва.

- Родителите ви и вашите близки разказвали ли са ви за това време?
- Разбира се. Повечето неща, които знам за събитията тогава, са именно от тях. Веселите работи в тия смутни времена не са били много.

- С какво смятате, че вашето поколение е по-различно от другите?
- Разликите в поколенията се дължат и на това кой, кога и при какви условия е израснал. Мисля, че демокрацията дава изключително много предимства и свободи, с които днес сме свикнали, и някак си като водата и въздуха не ги забелязваме. Но ако ни ги вземат, ще го усетим много болезнено. Разковничето според мен е доколко и как всеки успява да използва свободата за своето израстване. Това е въпрос на личен избор, който май също е част от демокрацията. Иначе с термина "изгубено поколение" не мога да се съглася.

- Вие все пак сте едно от децата на демокрацията - как премина детството ви, кои предмети ви бяха любими в училище, какво правехте в свободното си време?
- Смело мога да кажа, че имах много щастливо детство. В училище любими ми бяха математика и физика. В свободното си време бях като всяко едно момче - обичах да играя на улицата с приятелите си, когато ни се отдаваше възможност, вършехме по някоя и друга детска пакост (смее се). Много се забавлявахме. Ходехме на дискотека, по гаджета.

- А лишавахте ли се от нещо?
- Никога не съм се лишавал от нещо. Семейството ми винаги е успявало ми дава всичко, от което имам нужда. Колко им е било трудно, само те си знаят.

- Кои според вас са лошите герои от онова време?
- Според мен всичко е относително, няма лоши герои. Не мога да съдя никого, просто времената са били такива.

- Играете в един от най-великите волейболни клубове в света, мислите ли, че десети ноември ви е помогнал, за да стигнете дотук?
- Демократичният преход е помогнал за много неща, но това го дължа на себе си. Това, което на мен ми помогна, се казва постоянен труд, капка талант и голяма доза късмет да се озова на правилното място в най-точния момент. И така в момента се намирам там, където съм мечтал да бъда, но ме чака още много труд.

- Каква искате да виждате България през следващите години?
- Дано все повече млади хора да получат добра реализация в пределите на родината си.

- Интересувате ли се от политика, гласувахте ли в Италия, на кого симпатизирате от нашите политици?
- Не успях да гласувам, но симпатизирам на всеки политик, който смятам, че е честен и дава заявка да превърне България в по-добро място за живеене.

Любомир Старидолски, Стандарт