Цветан Соколов: Не ме сравнявайте с Матей Казийски

В последните месеци Цветан Соколов често попадаше в центъра на вниманието. 19-годишният играч на Марек подписа договор с италианския шампион Тренто, но заради възрастово ограничение все още не може да го изпълни. Не помогнаха и серията от съдебни дела.

Шумотевицата обаче се отрази на изявите му у нас. На турнира „Атаро Клима" Соколов дори остана за 24 часа извън състава, а после получи забрана да говори от новия треньор Милчо Миланов. Ветото падна едва преди няколко седмици и Цецо се съгласи да отговори на въпросите на „Тема Спорт".

През този сезон редувате силни със слаби мачове. Как си го обясняваш?
- Честно да си призная и аз не знам. Правим такива игри, че погледнато отстрани всеки възкликва: Марек са шампиони, няма кой да ги бие... В следващия момент, все едно сме се събрали от улицата и се запознаваме тепърва. Липсва ни постоянство, нагласа да играем във всеки един мач на сто процента. Последният пример е мачът с ЦСКА. До преди него всичко беше наред, настроение, емоции, желание и...след това нищо. Най-лошото е че това се случва постоянно и е ни е вече като хронично заболяване. Докато не проумеем, включително и аз, че това е само един спорт и трябва да изпитваме само удоволствие от него, няма да се получи. Другият ни сериозен проблем е, че в решаващите моменти се пропукваме.

Играете доста по-успешно срещу Левски, отколкото срещу ЦСКА. С какво червените са по-различни?
- По-различни ли? За мен Левски" са по-добрия тим дори, ако сравнявам двата отбора. Както вече казах - не сме постоянни. Те си подържат едно ниво, ние не. За съжаление с тях тази година сме с отрицателен баланс.

В последните месеци около теб се шумеше непрекъснато. Как ти се отрази истерията около преминаването ти в Тренто?

- И преди казах, не искам да коментирам тази тема. Когато всичко приключи тогава ще говоря. Отрази се на играта ми в негативен план. Сега имам да мисля за представянето си в „Марек Юнион-Ивкони".

Чувстваш ли се готов за такова първенство, каквото е италианското?
- Да.

Изигра няколко мача в състава на мъжкия национален отбор през миналата година. По-различна ли е атмосферата в А отбора от тази в младежкия отбор?
- Разликата е огромна. При мъжете като че ли всичко се развива на по-бързи обороти, докато в младежкия са по-забавени нещата. Имам предвид, че усещаш разликата в интереса, в отношението към теб и другите, въобще нещата са съвсем различни. Иначе и при мъжете и при младежите приятелския дух е над всичко.

На кой пост се чувстваш по сигурен - като посрещач или като диагонал?
- Не веднъж съм го казвал, че на диагонала се чувствам по-добре. Но след като е решено да играя посрещач, трябва да го правя. Знам, че това ще ми помогне много в израстването като състезател независимо дали ще продължа на поста посрещач или диагонал. Не случайно най-конвертируеми са посрещачите, защото от тях се иска и да посрещат, и атакуват, и блокада да правят... Докато диагонала не е затормозен от посрещане и трябва да мисли само за отиграването си в атака. В крайна сметка има си треньори и те преценяват как да ме използват. Аз съм длъжен да играя там където ме пуснат.

Сравненията с Матей Казийски не ти ли тежат?
- Стига с тези сравнения. Аз съм си Цветан Соколов или Цецо. Още не съм постигнал нищо, за да бъда сравняван с него. Два пъти Матей го избират за най-добър в Европа, а аз засега само в Дупница (Смее се).

Защо според теб те сравняват с Матей, а не с Любо Ганев, например след като имаш доста успешни изяви и като диагонал?
- Задавал съм си този въпрос и за себе си съм си отговорил. Според мен, защото и аз дебютирах в мъжкия отбор още млад, както Казийски. Друг е въпросът, че мнозина казват, че си приличаме много като качества. Аз обаче не смея и да си помисля да се сравня с него на този етап.

На кой от треньорите си дължиш най-много?
- От всеки съм взел по нещо. Не мога да кажа този ми е дал повече, този по-малко. В една или друга степен те са част от развитието ми. Все пак при Виктор Карагьозов започна основото ми изграждане като волейболист. Няма как да забравя и дебюта си. Именно той ме взе при мъжете на 14 години и ме хвърли да дебютирам в Румъния в мач от евротурнирите срещу „Петром" (Плоещ).

Очакваш ли повиквателна от Силвано Пранди?
- Няма волейболист, който да не очаква. Ако играя добре и треньорът прецени да ме повика, ще се радвам. Все пак ще имаш възможност да си част от състава на един от най-добрите пет отбора в света. Ако не ме повикат, значи съм играл слабо.

Къде ще ти е по-лесно да се пребориш с конкуренцията - като диагонал или като посрещач?
- Няма лесно. След като искаш да си в националния отбор, трябва да се бориш със зъби и нокти. Дали посрещач или диагонал, както вече казах - треньорите преценяват. Моята задача е да играя и да давам максимума от себе си. Националния ни отбор има много добри волейболисти.

Имаш ли си любим волейболист?
- Винаги съм харесвал играта на Владо Николов. Допада ми във всеки един елемент. Няма да крия, че се опитвам в определени моменти да му подражавам.

Извън волейбола какво обичаш да правиш?
- Нищо различно в сравнение с един млад човек. Гледам филмчета, излизам когато мога, но най-вече предпочитам да съм си в родното Ресилово заедно със семейството ми.

Има ли друг спорт, който гледаш когато ти остане време?
- Харесва ми снукъра. Действа ти успокояващо и е някак си доста приятен за гледане.

Най-близкия ти приятел в Марек?
- В „Марек" всички сме като едно. Разбирам се с всички момчета.