Цветан Соколов: Мечтая за олимпийско злато

Цветан Соколов безспорно е един от новите лидери в националния отбор по волейбол. Когато тръгва от село Ресилово към волейболната зала в Дупница, той не подозира колко бързо ще се превърне в звезда и любимец на публиката. Силната воля и желанието да бъде себе си го тласкат към волейболните върхове и го правят един от най-обичаните спортисти. А той е само на 23.

- Свикнахте ли с интереса към вас?

- Не съм свикнал все още. Постоянно ме търсят за интервюта и да коментирам някакви неща, но вече лека-полека навлизам в ритъм... Не им обръщам много внимание, така да се каже.

- Много хора ви смятат за новия лидер в националния отбор. Как приемате това?

- Не смятам, че в отбора само един човек трябва да е лидер. Целият отбор трябва да играе добре и самият отбор да бъде лидер. Все пак волейболът е колективна игра и всеки от националите трябва да дава 100% от себе си, за да може да направим нещо голямо. Докато мога да помагам на отбора, ще бъда много щастлив и ще се опитвам да го правя. Все пак зависи от колегите ми дали ще разчитат повече на мен, или не.

- Чувствате ли се като звезда?

- Не намирам никаква разлика в сравнение с преди. Винаги съм се старал да бъда земен човек, да не се променям. И занапред това ще бъде винаги така. Да не забравяме от къде съм почнал все пак. Това винаги ще го помня и не мисля, че някога занапред ще се променя.

- Пречи ли известността?

- Честно казано, не. Просто понякога има моменти, в които всеки иска да остане сам и да се отпусне, да не мисли за нищо, може би в такива моменти ми пречи. Иначе не. Никога не съм отказал на някого да говоря с него или нещо друго.

- Вие сте млад, но вече сте стигнали доста върхове, известен сте не само в България. Какво най-много мечтаехте да спечелите?

- Аз не съм печелил много титли, защото смятам, че печели човекът, който е играл. Не скромнича, просто един човек, когато е играл и е спечелил нещо, го усеща много по-различно от този, който е седял на пейката. Тази година останахме на второ място в Шампионска лига, за което наистина много съжалявам. Но този медал го усетих много по-ценен от другите медали, които съм взел, когато съм гледал отстрани.

Тръпката е по-голяма, когато играеш, отколкото когато гледаш как другите играят. Преди всичко се надявам да продължа да играя, да стигна до финал и да спечеля и тогава ще мога да кажа какво е чувството. Както всеки един спортист, и аз мечтая за олимпийско злато.

- Кога осъзнахте, че искате да сте волейболист?

- Почнах да тренирам на 14 години, но до 15-16 годишен въобще не съм мислел професионално да се занимавам с волейбол. След това вече ми стана като работа и в момента не знам какъв щях да бъда, ако не играех волейбол. Първоначално не гледах толкова сериозно на нещата, но в момента в главата ми е само това. Животът ми е само зала и това е!

- Да си представим, че не сте волейболист, с какво бихте се занимавали?

- Може би щях да съм шофьор на нещо на четири колела. На кола, камион, каквото и да е.

- Маниак сте на тема автомобили. От къде идва влечението ви към колите?

- Цялото ми семейство е запалено по колите. Баща ми, брат ми. Особено брат ми е още по-голям маниак от мен и всичко, което знам за автомобилите, е от него.

- Колко пари сте похарчили за автомобили?

- Ами... доста. Доста за българските стандарти, но в момента имам само една кола, не ми трябва повече от една. (Смее се.)

- Кой е най-яркият ви спомен от детството?

- Като най-ярък спомен ми изплува как аз и брат ми крадяхме колата на нашите но не ми се говори много за това в момента.

- Кой е най-тежкият момент в живота ви?

- Не бих казал, че съм имал много тежки моменти в живота си. Най-тежките моменти бяха, когато починаха баба ми и дядо ми. Бях привързан към тях и много ми липсват.

- Има ли някой, на когото искате да приличате?

- Не съм се замислял за това. Винаги съм искал да бъда себе си и да не се променям от това, което съм в момента. Може би във волейболен план бих искал да подражавам на Матей, който наистина е голям професионалист. Възхищавам се на много хора, с които съм работил, и гледам да взимам най-доброто от тях.

- Как се стига от село Ресилово до 4-о място на олимпиада?

- Стига се с много работа, усърдие и постоянство, защото, ако не даваш всичко в това, което правиш в даден момент, нещата няма как да се случат.

- Прибирате ли се често на село ?

- Да, след като свърши първенството в Италия, се прибрах за 4 дни. Когато си дойда, си почивам по цял ден.

- Въртели ли сте мотиката на село?

- Това е един излишен въпрос за всеки човек, който е живял на село. Разбира се, че съм въртял мотиката. Помагал съм винаги на нашите в градината, като сме ходили по лозя и ниви. Ако кажа, че не съм, ще излъжа.

- Спортът е свързан с много лишения. От какво ви лиши волейболът и съжалявате ли?

- Никога не съм съжалявал, че се лишавам. В момента единствено ми липсва това, че нямам много свободно време да се виждам с приятелката си, със семейството си. Това е единственото, което ми липсва в момента. Но за други лишения не бих казал, че съжалявам, например че не трябва да се храня с определени храни, да се храня свободно, както аз си искам, винаги трябва да пазя някакви диети, да пазя режим, да не лягам по ранните часове. Трябва винаги да съм отпочинал, за да мога на другия ден да играя, но не съжалявам за това нещо.

- Къде мечтаете да живеете?

- Бих избрал България, защото тук съм роден и тук бих искал да живея, но животът в Италия също много ми харесва, защото там всичко е много подредено и чисто. Но наистина аз лично бих живял в България. Никой не знае, може един ден да се върна на село, но принципно предпочитам да живея в град.

- На кого най-често казвате "Обичам те"?

- На приятелката си. Дори сега бих искал да й кажа, че я обичам.

- Ще има ли сватба?

- Нищо не се знае. (Смее се.) Всичко с времето си. Не сме го мислили все още.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Обичам да ходя на кино, да се виждам с приятели, но рядко имам свободно време и предпочитам да го прекарвам с приятелката си или да съм при семейството си възможно най-дълго време.

- С какво сте се променили от първия ви мач за националния?

- Променил съм се доста и физически, и психически, защото времето, което съм прекарал в чужбина и националния отбор, ми е помогнало доста да сменя начина си на мислене. Много по-разумен съм от преди, поне по време на игра, и това наистина много ми помага в момента.

- За да бъдеш добър волейболист, какъв трябва да си като човек?

- Човек трябва да бъде самият себе си, но да мисли като спортист по време на тренировка и когато е в игра трябва да дава винаги максимума от себе си.

- С кого от националите сте най-близък?

- Никога не съм имал проблеми с никого от момчетата. Разбирам се много добре с двамата близнаци (Георги и Валентин Братоеви, б.а.), с Добри ( Добромир Димитров) съм в много добри отношения. С него често се виждаме и извън залата, по лагерите живеем в една стая, така че общо взето сме постоянно заедно.

- На кого бихте благодарили?

- Бих искал да благодаря на всички, които повярваха в мен, и на всички, които ми дадоха шанс, за да стана това, което съм в момента.

Георги Харизанов, 7 дни спорт