ЦСКА в търсене на спасителя

Представете си умрял от жажда човек в центъра на Сахара. Обречен на смърт. Със само една едничка надежда - да се появи спасителят. Не свише. Просто спасителят с превозно средство, провизии и карта в ръка. Точно в тази ситуация е изпаднал ЦСКА. И сега търси своя спасител.
Търси изчезналия треньор ЦСКА винаги се е славил с големи личности на кормилото. От армейските времена на Крум Милев, Стоян Орманджиев, Манол Манолов, през Аспарух Никодимов и Димитър Пенев, успели и в тоталитарно, и в демократично време. До Георги Василев и Стойчо Младенов, ръководили с желязна ръка "червената" армия към титли след 1989 г. Такъв трябваше да бъде и Любослав Пенев, който не получи своята една година в ЦСКА. Причините за раздялата останаха забулени в мъгла, а и поне на този етап "Ел Голеадор" не гледа към "Българска армия".

В последните 10 години ЦСКА опита да излезе от своята черупка и да погледне към чужбина в опита за ново начало. Първо беше покойният вече Енрико Катуци. Мнозина казват: "При него ЦСКА играе най-хубавия футбол." Окей, ама не спечели нито едно дерби, провали се и в Европа. Италианската пъртина продължи Луиджи Симони, бившият треньор на бразилския феномен Роналдо. Но на преклонна възраст беловласият специалист направи толкова поразии с мачове и селекция, че четирите му месеца в България никой не желае да помни.

След Симони дойде ред на Миодраг Йешич - единственият чуждестранен шампион с ЦСКА. Но нека да сме честни. Йешич води отбора половин сезон, така че половината от титлата трябва да бъде призната на Ферарио Спасов. Така е по правилата. Йешич си постла път от червени рози, върху който можеше да крачи години. Постигна двете най-значими победи на клуба за декадата - над "Ливърпул" и "Байер" (Леверкузен). Но се самозабрави и видя скоро знака "Стоп!" на своята матистрана от мечти за "Реал".

Сега ЦСКА се обърна към Йоан Андоне. Бивш национал на Румъния, шампион с два отбора в родината си. Безспорно име. Но неговият тримесечен престой в България се оказа по-кошмарен от този на Симони.

Когото и да попитате, след чуждестранната акция в ЦСКА следва потоп. Това признават всички на "Армията". Последният пример е Адалберт Зафиров, който каза, че се срамува от този ЦСКА.

Но чужденецът идва и си отива, а типично по български най-хулени са... българите.

И ако приемем, че времето на Паро Никодимов и Димитър Пенев наистина е отминало, какво да кажат Стойчо Младенов и Пламен Марков - двама от героите на ливърпулската епопея (онази първата, от 1982-ра), която още топли цесекарите. Младенов два пъти влиза на пожар и неизменно печели титли. Факт - три пъти отпада от Купата на УЕФА все нещастно - с по две ремита. И в двата си престоя обаче прави рекорди. Първо с 13 поредни победи на старта, а после с цял сезон без загуба. Заради работата с него ЦСКА взе стотици хиляди (да не кажем милиони) от Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Христо Янев, Неи, Абдер Кабус, Александър Тунчев... Първия път главата на Младенов "изядоха" няколко подпийнали ВИП-ове в самолета от Москва за София. През 2008 г. финансовите лупинги на Александър Томов оставиха ЦСКА без лиценз за Европа, когато атаката на Шампионската лига най-накрая беше реална цел. Именно змиите в Борисовата градина (цитат от учителя на Младенов - Георги Василев) сега правят всичко възможно да спрат завръщането му. Не можел да работи в екип, взимал комисионни. Естествено, на маса може да го обвинят и за атентатите на 11 септември. Доказани вини няма нито за едното, нито за другото. Най-лошото е, когато хора, които не са работили с екзекутора на "Ливърпул", вярват на "доброжелателите", а не на фактите. Един ден Младенов със сигурност ще е пак треньор на ЦСКА. Но за негово съжаление пак първо ще вади кестените от огъня. И ще си припомня какво каза на една пресконференция: "Стига сме правили селекции, хайде да изградим отбор!" Лошото е, че първо пак ще трябва да направи селекция.

А какво да каже Пламен Марков? Неговото сърце тупти не по-малко за ЦСКА, отколкото на феновете, които отиват на стадиона. Но вместо уважение Марков получава повече обиди от своите. И той има два периода в ЦСКА. В средата на 90-те боричканията за власт обаче много по-важни от успехите на терена. През 2006 г. Марков влезе в ЦСКА, когато Васил Божков вече беше решил, че се оттегля от футбола. Вместо цветя и милиони с идването на индийския богаташ Прамод Митал, треньорът не получи и лев за селекция, уволниха го след само две ремита. Именно Марков откри струващия година по-късно 700 000 евро Кабус. И това ли е заслужил един от най-големите футболисти в историята на ЦСКА? Той ли е виновен, че трябва с трици да печели титли? Да не говорим, че именно в това военно положение Марков взе купата и суперкупата на България, при това втората срещу "Левски".

ЦСКА е успявал, когато е воден от своите легенди (изключение е отстраняването на "Байер"). Последният пример - триумфът над "Динамо" (Москва) с Любо Пенев. Със сигурност "Българска армия" би приветствала на крака най-големия си любимец - Христо Стоичков.

Едва ли и в "Левски" могат да си спомнят по-лоши кошмари от времената, когато Камата взривяваше дербито. Ту с голове, ту с фланелка с №4, показваща колко пъти е вкарал в "синята" врата в последното дерби. Но Стоичков сега има мисия - след "Златната топка" на терена, дойде време за треньорска кариера. В Борисовата градина змиите съскат ли съскат, без значение дали се казваш Ицо или Стойчо, Любо или Пламен, бате Паро или чичо Митко (е, мълчаха си като беше Миодраг). Афера "ЦСКА" за Стоичков няма да е изгодна нито професионално, нито финансово.

Едно е сигурно - едва ли е имало друг момент в историята, когато ЦСКА да се нуждае толкова спешно от спасител. Без да се сърди, Зафиров просто не е готов. Трябва да почиракува, да се докаже и тогава да се върне на мостика. Едно е ясно - футболистите на ЦСКА не са толкова слаби, колкото виждаме в момента. За да се върне увереността, самочувствието и головете, всички до един трябва да минат през 220-волтова шокова терапия. Ако и тогава не се оправят, шефовете поне могат да бързо да им сменят професиите - качвайки ги нощем с оранжеви екипи по улиците на колите с надпис "Титан". А тогава ЦСКА вече ще си умре в пустинята.