Четири години по-късно: Йоги Льов се завръща и ще търси реванш срещу Италия

Изчезнал за 4 седмици. Дори хората от най-близкото обкръжение не знаеха къде се намира Йоаким Льов преди четири години. Не знаеха какво прави, къде се е скрил, жив ли е. Изпаднал бе в черна дупка, а причината - загубата с 1:2 от Италия в полуфинала на Евро 2012. Това поражение във Варшава е едно от малкото тъмни петна в кариерата на Льов като национален селекционер на Германия. В почти всички останали мачове германският треньор почти винаги ликува, все едно е стъпил на Олимп. Нещо, което на практика му се случи преди две лета на мондиала в Бразилия.

„Загубата от Италия много ме нарани - признава и днес Льов. - Но от друга страна, много помогна на отбора, А и на мен като треньор.“

Изминаха 4 години и един ден от онази вечер във Варшава. Двата отбора са доста променени. В събота вечер идва новият дуел Германия - Италия в Бордо. Този път на четвъртфинал. Най-променен от предишния сблъсък изглежда именно Льов. Той се поучи от двете тежки загуби в кариерата си - 0:1 от Испания на полуфинала на Мондиал 2010 в ЮАР и тази от Италия. „Срещу испанците искахме да играем по различен начин, но не ни разрешиха“, твърди Льов.

Загубата от „ла фурия“ обаче даде импулса на бундестима да започне да играе като... Испания. С много контрол върху топката и тотална преса. Две години по-късно загубата от Италия имаше друг характер. Германците сами се провалиха. Влязоха в мача със световен рекорд от 15 поредни победи в официални срещи. Треньорът се гордееше с прякори като „Суперстар Льов“ и „Любимецът Йоги“. Но най-големите прагматици във футбола - италианците - просто му намериха цаката. Марио Балотели вкара два гола, докато германците... владееха топката. Настанаха време на осъзнаване - прекалено високомерен ли беше Льов или прекалено надценен? „Има дни, в които нищо не върви - изрече треньорът. - Просто никой от нас не даде най-доброто от себе си.“

Първият от двата гола на Балотели разказва цялата история за мача. В центъра на терена Холгер Бадщубер бе останал сам срещу италианския нападател, защото партньорът му Матс Хумелс се бе втурнал в атака, а Жером Боатенг трябваше да покрие други двама, заради Андреа Пирло, който можеше да даде пас по конец от своето наказателно поле... „Идеята беше да изолираме Пирло от играта, но не се получи“, спомня си Льов.

И това беше голямата грешка. Льов никога не е подчинявал играта на своя отбор само на един футболист. Това направи тогава срещу Италия.

„Нямаме никакъв кошмар от тях, чакам мача с невероятно нетърпение“, каза сега Льов. От пристигането във Франция той се държи убедително, все едно вече е станал европейски шампион. Вероятно за това помага и пиедесталът от спечеления Мондиал 2014. Световната титла реално направи Льов недосегаем на поста.

Отсреща е Антонио Конте, свежото лице на доста изстрадалия напоследък италиански футбол. Светът се смя от сърце, но и от възхищение на изританата от треньора топка при 2:0 срещу Испания. Тогава Конте се ядоса на грешка на своя любимец Дзакерони, заради когото във времето бе критикуван и дори осмиван, защото го е направил национал. Треньорът така гори в играта, че стана първият в историята със счупен нос на пейката. Още на старта срещу Белгия (2:0) при лудата радост след първия гол. В „Ювентус“ Конте се превърна в треньор с шампионски манталитет. От 15 официални мача със „скуадра адзура“ той загуби само един - 0:1 от Ейре. Но това е по-различно поражение. Конте даде на всички титуляри почивка, вече осигурил си първото място в групата. Страстта, с която ръководи мачовете, заслужава уважение. Конте е майстор в разузнаването и това може да е ключът към тоталния футбол на Льов. Много добре италианецът знае, че в този момент няма аргументи да се надиграва с Германия. Противодействието са общо над 100-годишната защита и супервратарят Джанлуиджи Буфон. От тях се иска само едно - да спазват тактическите указания. А пък все една от контраатаките ще успее, вярват „адзурите“. Някои вероятно си мислеха, че Конте ще е фокусиран върху селекцията на бъдещия си тим „Челси“. Не би! Професионализмът му е пословичен и до последния ден на Италия във Франция империята на Роман Абрамович няма да съществува за него.

Футболната библия на Апенините - вестник „Гадзета дело спорт“, призна, че от 20 години Италия не е имала по-слаб отбор. От минус това се превърна в оръжие - няма напрежение нито върху треньор, нито върху отбор. За защитата на „Юве“ се изговори достатъчно. Няма го Пирло, няма го Балотели. А кой е напред? Кой беше чувал за Едер, преминал от „Самдпория“ в „Интер“ през зимата и отбелязал един гол през пролетта? А за Джакерини, който игра две години в „Съндърланд“ и бе преотстъпен за един сезон в „Дженоа“? Пеле далеч не е Краля, а само „онзи от „Саутхемптън“.

Между Германия и Италия има още нещо общо на Евро 2016. Бундестимът не е пуснал гол. „Скуадрата“ се пропука само срещу Ейре, но, както казахме, това не бе истинският тим. Двама железни вратари, две железни защити, двама мислители на пейката. Може би това заслужаваше да е финалът на европейското. Уви. Един от четирикратните световни шампиони ще трябва да напусне турнира седмица преди края му.

"Труд"