Четата на Пенев проплака: Отнеха ни Железния

Бившите съотборници на Трифон Иванов го изпратиха днес в последния му път!

Борислав Михайлов, Христо Стоичков, Наско Сираков, Даниел Боримиров, Димитър Пенев и много други от незабравимото лято в САЩ пристигнаха днес във Велико Търново, за да кажат последно сбогом на своя приятел!

"Почивай в мир, братчето ми", пророни Наско Сираков.

"Той беше човек, който беше готов да помогне на всеки приятел на терена и в живота. Лошо, че съдбата го прибра толкова рано. Трифоне, почивай в мир", допълни Даниел Боримиров.

"Обичам го прекалено много, истински човек... думите са малко, за да опишем какво чувстваме всички. Беше истински човек преди да бъде футболист", каза Ивайло Йорданов.

Христо Стоичков излезе от траурната зала и с полиция бе съпроводен до автомобила си без да каже нищо пред журналистите. Камата не спря да рони сълзи през цялото време.

"Дано всички го запомним... Като загубим човек, тогава се сещаме за него. Ако си отвори очите сега, никога не би искал да види толкова хора. Той не беше човек, който парадираше с моженето си. Били сме заедно и в хубавите, но и в лошите моменти", каза Валентин Михов.

"Тъжно е, просто нямам думи, за да кажа какво изпитвам. Дай боже там, където е тръгнал, да бъде щастлив. Нека да му пожелаем лек път. Много неща се казаха за него, един пример -за професионализъм и човечност", каза Красимир Балъков.

"Най-неприятното е, че най-железния от нашия състав... Нямам думи. Той толкова бързо не се предаде, а ни го отне природата", сподели Димитър Пенев.

"Той беше весел човек, бъзикаше ни всички и нямаше задъръжки. Ще го запомним с доброто сърце. Аз мисля, че трябва да бъде пример за децата си, а днес виждате, че те се гордяха с него", добави Йордан Лечков.

"Мъчно ми е, че го свързвам само с хубави неща от нашето минало. Яд ме е, че не съм му помагал в трудните моменти. Преди мача с Германия ми каза: "Щупай, щупай немците по главите", Цанко Цветанов каза:

Георги Георгиев-Гецата добави: "С него бяхме неразделни още от ЦСКА, децата ни израснаха заедно. Нищо не можеше да ни раздели освен това нелепо нещо, което се случи. Всичко се срути, когато научих за смъртта му. Никой не знае колко честен беше, търпеше мъжки. Така ще го запомним. Ние между нас си знаехме, че не сме идеални, не сме в най-добро положение, но той се сдържаше в себе си и винаги говореше с веселба. Изкарахме четири години от най-хубавите в живота ми в ЦСКА. Сега все едно ги няма, съжалявам, не мога повече..."