Ч.Р.Д. на Димитър Бербатов – неразбраният магьосник с копринено докосване

Най-известният български футболист Димитър Бербатов днес празнува 31-ия си рожден ден. Голмайсторът на Премиършип за миналия сезон и на България за всички времена е най-коментираната личност от феновете на футбола в страната ни, а вероятно и сред привържениците на Манчестър Юнайтед.

Когато не си Христо Стоичков, но носиш екипа на световен и европейски клубен шампион, определено заслужаваш уважение и любов от страна на сънародниците си. Когато националния отбор на България изживява най-тежкия си период от създаването на ранглистата на ФИФА, а ти продължаваш да бъдеш „номер 9" на световна марка като Манчестър Юнайтед, има място единствено за респект към работата ти.

През 1998-ма година първият важен етап от бляскавата кариера на Бербатов е осъществен - ЦСКА закупува нападателя от школата на Пирин Благоевград, за да му предложи професионален договор година по-късно.

Корените на Бербо наистина са в „орловото" гнездо на футболни таланти, каквото беше и в известна степен продължава да бъде Благоевград, но играта му за ЦСКА отвори пътя към големия европейски футбол.

Феновете на ЦСКА сигурно още помнят изключителната му техника, която той демонстрираше и на „Българска армия", като на моменти седем-осем противникови играчи се опитваха да му отнемат топката, а Митко небрежно я задържаше до флагчето за корнер.

През 2000-ата година Бербатов отива в Байер Леверкузен и именно в този клуб за първи път ще почерпи от опита на утвърдени величия от световен мащаб. Именно при „аспирините" Митко ще вкуси от истински европейски футбол и ще запише първите си участия в Шампионската лига.

Първият треньор на Димитър в Байер е Берти Фогтс, но той е сменен през сезон 2001/2002 от Клаус Топмьолер, който се превръща в покровител на българина и дори сам признава пред немски медии: Бербатов ми е като син.

Под негово ръководство пада и първият гол на Митко с екипа на „аспирините" в разгрома с 4:0 над Борусия Дортмунд, когато той оформя крайния резултат в 74-ата минута. През този сезон българският нападател реализира общо 16 попадения и прави важни включвания за тима в Шампионската лига.

Един от най-важните му голове за Байер е срещу Ливърпул при успеха с 4:2 на четвъртфиналите в Лигата, като „аспирините" в последствие стигнаха финал, загубен от Реал Мадрид с 1:2.

Футболистите на Байер Леверкузен гледат покрусени след като не успяха да спечелят нито една купа през емблематичния за тях сезон 2001/2002.

За съжаление на Бербатов и целия отбор на Леверкузен, тимът остана втори в Бундеслигата, спечели само среброто от Шампионската лига, а и бе победен от Шалке на финала за Купата на Германия.

Един от най-емоционалните моменти на българския голмайстор през престоя му в Байер е завръщането на стадион „Българска армия" за мачовете с ЦСКА от последния квалификационен кръг на Лига Европа.

Леверкузен губи два пъти с по 0:1, а Митко отново стъпва на тревата, дала начало на голямата му кариера. Бербатов се чувства разочарован, но и раздвоен от факта, че все пак ЦСКА прогресира в турнира.

Освен това Митко вече обмисля следващата си стъпка, която ще се впише в желанието му да развие потенциала си на още по-високо ниво - Премиършип.

Трамплинът към големия английски футбол е Тотнъм, но това е само началото. Въпреки не толкова афишираните амбиции на лондонския клуб, и независимо, че феновете не си го признават, те никога няма да забравят Бербатов.

Митко бе един от голмайсторите на финала за Карлинг къп, спечелен срещу Челси с 2:1. Отново той се превърна в любимец на столичани с невероятното си представяне срещу Рединг при зрелищния успех с 6:4, когато цели 4 попадения бяха на сметката на Бербатов.

Димитър Бербатов бележи втория от четирите си гола във вратата на Рединг, с което винаги ще остане в сърцата на английските фенове

Сър Алекс Фъргюсън нямаше как да пропусне да забележи българския нападател, който с лекота наказваше отборите в Англия, независимо от ранга им.

Датата 31-ви август 2008-ма ще остане паметна за целия български футбол, защото тогава по безпрецедентен начин трансферният прозорец беше леко удължен, за да може Манчестър Юнайтед да подпише с Димитър Бербатов.

„Какво мислиш за номер 9?", пита Фъргюсън новото си попълнение. „Нямам нищо против", скромно отвръща българинът.

„Твой е".

Емоциите на феновете на Юнайтед винаги са високи, когато стане въпрос за Бербатов, защото той още с подписването си направи сериозен жест към тях. Манчестър Сити имаше намерението да го отмъкне, но той избра отбора на сърцето си, а „гражданите" се задоволиха с Робиньо, който не остави следа в тима.

„Berbatoov, Berbatooov, he told City to F*CK off", пееха щастливите привърженици на „Олд Трафорд". Не може да се пропусне фактът, че 30.75 милиона паунда остава сума номер 1 в историята на „червените дяволи" за трансфер.

За клуба на сърцето си Митко влезе в ролята на нападател от втора линия, който се отличава повече с асистенциите си, отколкото с реализирането на голове. Особено първият му сезон определено ще остане с това впечатление - 10 асистенции и 14 гола и само един човек с повече подавания от него.

Незабравимият финт срещу Уест Хям на аутлинията, преди да асистира на Кристиано Роналдо за 2:0, влезе не само в умовете и историята, а и в концепцията на "EA sports" за новата компютърна игра FIFA, където вече е включен подобен трик с топката.

А за егоцентрик като Роналдо не оставаше нищо друго, освен да гледа ядосано, защото при този гол никой не се интересуваше от автора, а от диригента на атаката.

Първата му титла с Юнайтед е истински връх в кариерата на българина, но той не се оставя на заслепяващите емоции да го главозамаят.

„Да, имам една титла, но Райън Гигс има 11..."

Друг несравним успех за Бербатов в Премиършип е фантастичният му сезон 2010/2011, когато става голмайстор на първенството с 20 гола и печели „Златната обувка", заедно с Карлос Тевес. Трите хеттрика, единият от които във фамозния мач срещу Ливърпул, а другият изграден от цели 5 гола при унищожителното 7:1 срещу Блекбърн.

Страхотният сезон за Димитър Бербатов донесе много радости на неговите феновете в целия свят.

Още в края на иначе един перфектен сезон за Митко направи впечатлени опитът на Сър Алекс да го пренебрегва за сметка на Хавиер Ернандес, който е образът на всички качества, които се ценят в Англия. А именно скорост и борбеност, граничеща с желанието на ловджийско куче да намери плячката си - не е важно дали ще я намери, важното е да я гони.

Финалът на Шампионската лига през 2011-та година маркира най-тежкия момент в кариерата на Бербатов, по неговите собствени думи. Но не защото Барселона за втори път надигра Манчестър, а защото Сър Алекс не го включи в групата.

„Гледах мача по телевизията от съблекалнята. Беше ме срам да се покажа на стадиона", обяснява с болка Митко след края на срещата.

„Отиди си, когато си на върха" е клише за отказващите се, които си търсят оправдание. Бербатов не го направи и постъпи мъжки, въпреки че шотландският специалист продължи и дори засили пренебрежителното си отношение към българина.

Сър Алекс нямаше как да не даде шанс на Уейн Рууни, който е абониран за атаката на Юнайтед, без значение колко важни дузпи ще изпусне и колко месеца ще го чакат феновете да влезе във форма.

Даниел Уелбек е проектонационал на Англия и също е симпатичен, така че трябва да получава шанс за изява, освен това бил мотивиран - отново в Премиършип бъркат мотивацията с усилията, а усилията - с желанието. Бербатов не полага толкова усилия колкото Уелбек, защото не му се налага. Уелбек не може да направи нито един магически финт и никога няма да вкара със задна ножица на Ливърпул. Да не говорим за хеттрик.

Само за три мача около Коледа и Великден Бербатов доказа тезата си - дори когато отборът не играе добре, аз играя - 6 гола за три мача, от които не всички с прекарани пълни 90 минути на терена.

С националния отбор Бербатов отдавна пренаписа историята, след като реализира своя гол номер 48 с фланелката на "трикольорите" и излезе начело сред голмайсторите за всички времена. Митко няма (и няма и да има) успехите на "златното поколение" от '94-та година, но в индивидуалната класация е над легендите на българския футбол.

14 октомври 2009г. - последният двубой на Димитър Бербатов пред българска публика в световната квалификация с тима на Грузия спечелен от България с 6:2. Бербатов отбеляза три гола за победата.

Бербо е основна част от селекцията на Пламен Марков, която се класира на Европейското първенство през 2004-та година и това е последният сериозен успех на мъжката формация на "лъвовете".

Последният мач на водещия голмайстор на България на националния стадион "Васил Левски" е на 14-ти октомври 2009-та година в последната изразителна победа на селекцията ни - 6:2 над Грузия, а Митко оформя хеттрик и се доближава до рекорда на Христо Бонев за попадения.

В мача с Малта, който печелим с 4:1, Бербатов изравнява и задминава постижението на легендарния си предшественик. С двата си гола той успява да стигне недостижимата дотогава цифра 48 и да оглави класацията за всички времена.

Паметната дата 3-ти март маркира не само националния празник на България, но и последният мач на Димитър Бербатов с националната фланелка, макар той тогава може би да не го е осъзнавал напълно.

Контролата с Полша във Варшава е загубена с 2:0 и няма какво да се отбележи от нея, освен смяната на полувремето на Бербо с Валери Божинов, с което приключва историята на Митко в националния отбор.

Сър Алекс ще продължи да не дава шанс на Митко, дори и Юнайтед да преподпише с него за още един сезон. Но Сър Алекс вече съсипа напълно сезона за „червените дяволи", които отпаднаха от Шампионската лига, Карлинг къп и ФА къп и изостават в Премиършип.

Бербатов остана неразбран в Манчестър Юнайтед и за част от феновете на Острова, защото не се вписа в стереотипа на ловджийското куче, което гони плячката, не за да я улови, а за да бъде похвалено за усилията.

Честит рожден ден на неразбрания магьосник с копринено докосване от екипа наSporta.bg!