Цено Ценов: Изпитах провала на гърба си

2009 година бе една от най-слабите в историята на българската борба. Асовете ни претърпяха пълен крах на световното първенство, като единствено ни отсрами Станка Златева. Дори фурията от Крушаре обаче не успя да стигне до титлата и се върна с бронз. За представянето на борците през годината "7 дни спорт" разговаря с шефа на европейската федерация Цено Ценов.

- Как ще определите годината за българската борба, г-н Ценов?
- Само по един начин - тежък провал!

- Защо се получи така?
- Комплекс от причини. Когато има такова отстъпление, е нормално да се търсят грешки в методиката на подготовка. Тази оценка трябва да бъде диференцирана, тъй като за различните състезатели има отделни видове тренировъчни програми. Според мен имаше натрупана умора у състезателите. Други не можаха да се концентрират достатъчно.

- Федерацията по борба получи немалко средства след олимпиадата в Пекин, а и има добри бази за подготовка...
- Тук не става въпрос за пари
Бюджетът, който поиска борбата, го получи. Така и трябваше да стане, тъй като каквито и проблеми да има, този спорт е най-успешният у нас.

- Добър ход ли бе назначаването на Николай Гергов за треньор на националния отбор по класическа борба?
- Това бе по-скоро смел ход. Дали е добър или не ще разберем след едно участие в голямо състезание. Понякога има нужда от такива решения. Защото след дългите години еднаква методика в тренировките се получава запушване. Така че по-скоро одобрявам тази смяна. Трябва обаче да се започне работа с индивидуалните състезатели. Да се знае кой специалист с каква категория работи, а не всичко да се хвърля на главните треньори.

- Симон Щерев ли прави разликата между класическия и свободния стил?
- На практика в момента е точно така. Големите резултати на Щерев са плод на негови виждания, които не се споделят от всеки. В методиката му наистина има и спорни моменти но нещата се получават и жъне резултати. Тази година не стана и той знае много добре защо не се получи. Щерев е една безспорна фигура в българската борба. Такъв беше като състезател и сега като треньор. Не можем да бъдем недоволни от него. Критериите му обаче се доста високи. А ние трябва да тръгнем от по-малките изисквания към състезателите и постепенно да увеличаваме натоварванията. Едно дете много трудно свиква с професионалната борба. Адаптацията е изключително мъчителен процес.

- Как се коментира в световен мащаб провала на българската борба тази година?
- С доста изненада. Провалът го отнесох на гърба си, тъй като трябваше да давам обяснения на събранията на ФИЛА. Бих казал, че всички се чудеха как може да се представим толкова слабо. Някак си тази година не ни тръгна.
Допуснаха се нелепи загуби
След това дойде и стресова ситуация в някои от водещите състезатели. Много голяма роля изигра и новите решения н Межународната федерация, която направи схатките на големите състезания прекалено рано. Така един борец, който печели ранната си битка, трябва да виси в залата с часове, докато му дойде ред отново да стъпи на тепиха. Това се направи, за да стане удобно за медиите. За състезателите обаче е кошмарно, тъй като няма и удобства.

- Удобрявате ли решението на федерацията да спре повечето национални състезатели от Бундеслигата?
- Деликатен въпрос. Аз бих подходил по съвсем различен начин, защото тези момчета, които се борят в Германия, са там заради пари. В този случай бих поискал да се преразгледат договорите на състезателите. Да се поставят по-ясни условия. Защото българските борци в Бундеслигата играят няколко месеца и държат едни и същи килограми.
Това е убийствено и ги изстисква
Специално за нашите трябва да се прави реверанс с по два-три килограма. Един професионален борец участва в точната си категория един или два пъти в годината - на световно и европейско първенство. В останалото време се дава толеранс. Да дадем пример с Радослав Великов, който е изцеден. Представете си - цяла година той трябва да седи на 55 килограма. Това за професионален състезател е просто невъзможно. Рискът от контузии нараства драстично. Затова, когато се бори в Германия и застане на кантар, два килограма отгоре или отдолу не трябва да са проблем. Сега го видях какво представлява - той е изцеден. Това вече ни е подарък от Бундеслигата. На олимпийските игри беше същото.
Руди беше скапан но въпреки това стигна до медал.
Заради това трябва да се преразгледат тези договори, но да не се пипа финансовата страна. Да се поставят ясно датите, в които треньорите на националните отбори да знаят, че ще могат да разчитат на свежи борци. Тези неща искат по-прецизно отношение. И ще дам още един пример. След като беше на върха през 2005 г., Николай Гергов започна да се срива постепенно. Това стана именно заради участията му в Германия, които го изцеждаха.

- Има ли шанс скоро България да приеме световно или европейско първенство за мъже?
- В този олимпийски цикъл няма как да стане. До 2012 година всичко вече е раздадено. Следващата година ще има европейско първенство за младежи в Самоков. Има шансове да вземем и едва от квалификациите за олимпиадата в Лондон. След игрите вече ще мислим. За голямо първенство трябва да има и хубава зала. Виждам, че се работи на "Червено знаме", и се надявам да се приключи бързо. Трябва обаче да вземем пример от Полша, където няма областен без зала за поне 2000 души. Знам, че ще стане трудно, но може да се опита.

- Каква според вас ще бъде следващата година за българската борба?
- Много тежка. Ще бъде голямо изпитание.