
Кубрат и Тервел Пулеви са българският вариант на братята Витали и Владимир Кличко. По-големият Кубрат впечатлява вече и с изявите си на профиринга - няма загуба от 11 срещи досега. Тервел върви по стъпките на батко си при аматьорите. След среброто на европейското сега голямата му цел е олимпиадата догодина.
- Откъде идва изборът на имената ви, малко необичайни за нашето съвремие?
Кубрат: Баща ни обичаше много историята. Дори вкъщи нямаше стена без книги. Всъщност той ни е избирал имената. Още преди да се родим, е казал на майка ни, че ако са момчета, ще се казват Кубрат и Тервел. Е, като деца малко странно ни приемаха, но после нещата се нормализираха. Чел съм историята на Кубрат и синовете му и много ми харесва.
Тервел: Аз също много се гордея с името си. Запомнящо е.
- А как ви дойде прякорът Кобрата?
К.: Може би идва от някаква асоциация с начина ми на боксиране.
Т.: На мен никой не ми казва Малка Кобра, то е измислено от медиите.
- Кое качество цените или не един в друг?
К.: Той е моята противоположност. Аз съм малко педант, докато Тервел с лека ръка маха на някои неща.
Т.: Кобрата е малко несериозен при уговаряне на срещи. Друго всичко му харесвам.
- А давате ли си съвети?
К.: Много често и в повечето случаи те са за бокс.
Т.: Последния път си говорихме за нашите момичета (б. р. - приятелките на братята Андреа и Диана).
- Имате голямо уважение към вашия баща Венко. Какво ви е поучавал?
К.: Говорил ни е много и на всякакви теми. Казвал ни е например, че най-важното е една жена да я подхванеш още от самото начало, да знае кой кой е в семейството (смее се).
- Братята Владимир и Виталий Кличко са обещали на своята майка никога да не боксират един срещу друг. При вас има
ли такова нещо?
К.: Не сме обещавали. И не знам дали ще се намери някой, който да даде пари за такъв мач. А и не е нужно - няма какво да делим, не сме в една категория. Освен това аз съм професионалист, а Тервел засега - аматьор. Няма как да ни видите един срещу друг на ринга.
Т.: И аз не виждам смисъл от такъв мач.
- Единият учи право, а другият?
К.: Засега аз наблягам на немския език. Мениджърите искат добре да говоря езика, за да мога да давам интервюта, да ме рекламират, да имам свои фенове.
Т.: Избрах правото, защото мога да го работя цял живот, докато боксът е до време. Стигнах до 4-ти курс и прекъснах, защото искам реализация и в спорта.
- Кариера и след това семейство или обратното?
Т.: Не може да имаш кариера, пък да нямаш семейство. За мен основното е семейството и след това кариерата. Е, малко ни е трудно сега, защото гледам и сина ни, който е на две години и три месеца (б. а. - майката Диана Ненова е разпределителка на националния отбор по волейбол и в момента играе в първенството на Азербайджан). Всеки ден след яслата го водя в залата, слага ръкавиците и почва да играе. Но нямам намерение да го правя боксьор.
К.: При мен е същото. Ако беше обратното, сега вече щях да съм в Америка. Но избрах да съм в Германия, за да съм по-близо до семейството си. Ако бях отишъл в Щатите и да взема човека до мен, това означаваше да променя и неговия живот, което е много трудно. Другият вариант беше да се разделя с жената до себе си, затова избрах да си остана в България. А и тук е много хубаво, само дето малко не се обичаме. И когато народът не обича държавата си, как да станат нещата по-добре? А и злобата ни е малко в повечко. Затова смятам, че най-важното е да си обичаме държавата, да станем малко националисти и тогава ще потръгнат нещата.
- Помагате ли вкъщи, в домакинската работа?
К.: Хич не обичам. Имаме си нова кухня и от 4 години не е ползвана (смее се).
Т.: Е, на мен ми се налага, пускам пералня, чистя, грижа се за малкия...
- Какво ви предстои, какви са амбициите ви?
К.: Чака ме тежък мач с Рей Остин - много силен е. Американецът е два пъти по-голям от мен и сигурно тежи 130 кг. Казвам на межиджърите: "Той е много добър противник", а те: "Имай ни доверие..." (усмихва се).Единственото ми предимство е, че съм по-млад от Остин. Разбира се, че амбицията ми е да го бия и да вървя все по-нагоре. Има вероятност след този бой вече да играя и мач за титла.
Т.: Амбициите са ни да стигнем върха. С приятели си говорим, че никога не съм си представял, че Кобрата ще е сред най-добрите 10 или 20 в света при тежките. Но е факт. Най-вероятно за първи път и аз ще отида да го гледам на живо.
- Ще имаме ли скоро двама Пулеви при професионалистите?
Т.: Имам предложения, имам и интерес. Едно от тях беше от Истанбул. Обадиха ми се, искат ме за профилигата. Но на този етап не мога да отговоря на никакви оферти, защото няма кой да гледа сина ми.
К.: Смятам, че Тервел е добре там, където си е сега, и има още какво да даде на аматьорския бокс.
Красимира Станкова, "Труд"
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ