Божинов: Мечтая да вкарам на "Юнайтед"

"Сити ъф Манчестър" е затворен. Почти всички почиват заради Великден. Пред входа спира черен "Рейндж роувър". От него слиза Валери Божинов. След десетина минути се мярка работник, отговарящ за стадиона, сигурно единственият работещ по това време. Той веднага се приближава, стиска ръката на българина и нарежда: "Айде, Божи, връщай се по-силен и почвай да вкарваш. В теб ни е надеждата". След това отваря страничен вход специално за българския национал. Така той и "24 часа" вече са на самия терен на стадиона на "Мачсетър Сити".

- Валери, как прекарваше свободното си време през тези тежки 18 месеца в "Сити", през повечето от които беше контузен?

- Когато си контузен, тренираш повече от останалите. Доста тежко е. Единственото, за което си мислиш е да се храниш добре, да спиш добре, да си професионелист във всяка гледна точка. През тези близо две години нямах много свободно време. Всичко беше насочено към стадиона. От стадиона вкъщи и от вкъщи в стадиона. В събота и неделя, когато обикновено имах повече време, или ходех да гледам отбора на стадиона, или по цял ден гледах мачове по телевизията. Сигурно съм изгледал повече мачове даже от всички треньори. През останалото време имах възможността да бъда с жена ми и сина ми. Когато ми свършат тренировките следобед, бързо гледам да си ида у нас при нея и него - да играя със сина си, да се наслаждавам на всички негови движения, да го гледам какво прави, защото няма такова щастие. Децата израстват бързо. Не искам да изпускам тези моменти. Какво друго? Почивам си, гледам филми, играя на "Плейстейшън". Със сина ми често си играем с топка. А и то като погледнеш навън какво е време. Къде да ходиш? А и след всяка тренировка съм изморен, гледам да се възстановя и да се подготвям за следващия ден. Сега като съм здрав това пак си ми остават удоволствията тук. Защото трябва да си постоянно в кондиция и готовност. Знаеш, че през два-три дни играем мачове.

- Но вече готвиш и Валери Джуниър за мачове, обича ли да рита?

- Да. Даже и сега, когато той и жена ми са в България, като се чуем по телефона, той вика: Тати, бол и търси топката, защото като сме заедно и аз му кажа "Тати, бол", и той винаги отива, взема топката и идва да си играем. Тези неща ме правят страшно радостен. Аз съм суперщастлив, че имам такъв син и такава жена.

- Харесва ли ви с Алисия живота в дъждовен Манчестър или за нея е по-добре в София, където има и роднини, които да помагат с отглеждането на сина ви?

- Роднините винаги са били на наше разположение. Техните много ни помагат. Ние сме много благодарни на тяхното семейство за всичко. Колкото до Манчестър - лично аз никога не съм се чувствал така спокоен и толкова добре. В Англия футболът наистина е цар. Единственото нещо, за което мислиш тук е футбол. Отношението на феновете е превъзходно. Те също живеят всеки ден с нетърпение да дойде събота или неделя, за да идат на мач. Няма го този стрес като в Италия. Тук ми прави хубаво впечатление - когато се раздаваш на терена, независимо дали си вкарал гол, хората го оценяват.

- Алисия също има своя кариера и трябва да пътува, съумявате ли да си крадете време, за да сте достатъчно заедно?

- Да, тя си има професионални ангажименти. Но винаги намираме време да сме заедно. Радвам се, че тя си развива нейната кариера по подобаващ начин. Тя пък се радва за мен. Най-важното е, че се разбираме и когато сме заедно се наслаждаваме един на друг и сме наистина щастливи.

- Беше ли те яд, че при раждането на Валери-Джуниър не можеше да играеш, за да изразиш радостта си след вкаран гол или да поздравиш Алисия от терена?

- Жалко, много неща можех да направя, за да се зарадвам пред целия свят. но това са фактите. Не можем да променим миналото. Футболът е хубаво нещо. Нещо, което аз много обичам. Жадувам за него и без него не мога. Нямам търпение да играя и да радвам феновете. Беше ми тежко през тези две години, но само аз знам какво съм изпитал. Знам какво съм изживял, за да се върна готов и да се чувствам пак пълноценна част от отбора. В такъв момент е важно да си позитивно настроен, да си усмихнат и да го показваш. Аз и на самия себе си си казах, че нищо не е свършило. Все пак съм млад, на 23 години съм и бъдещето е пред мен. Който си поставя цели и дава 100 процента да ги преследва, съм сигурен, че животът го награждава.

- В "Сити" те обичат и феновете, и съотборниците, и Марк Хюз, мислил ли си за по-дълго оставане или мечтаеш и за по-голям трасфер?

- Аз съм страшно позитивен. Гледам да имам отношение с всички мои съотборници, да контактувам с тях, с фенове, с треньори. Приятно ми е да съм сред хората и да правя така, че да ме уважават, обичат и да са зад мен. Малко мачове изиграх за "Сити", но съм благодарен на феновете за отношението към мен. Радва ме, че те са видяли какви качества имам. Както са го направили и Марк Хюз, и Ериксон преди това. Уважението те прави щастлив. Желанието ми е да остана. Английският футбол е номер едно. Това е първенството, което най-много се следи в цял свят. Нашият отбор ще става все по-силен. Искам да остана в "Сити", да се наложа и да играя. Англия е такава държава, че направиш ли го, ще ти осигури максимална възвръщаемост и признателност. Иначе аз не крия, че искам да премина в по-голям отбор. Но първо трябва да дам всичко за "Сити". Да помогна на отбора и на себе си, израствайки още като футболист.

- Как се чувстваше в дните, прекарани с националния отбор?

- Този момент го чаках две години. Нямах търпение да се върна в националния отбор. Липсваше ми много атмосферата, да се съберем на лагера в Бояна в една стая много приятели от отбора. Тогава говорим и за футбол, и за лични неща. Всеки споделя. Много ми липсваше това преживяване. Това, което се пише и говори, че атмосферата в националния отбор не е добра, изобщо не е вярно. Знам го и аз, и съотборниците ми. Когато аз съм бил в отбора, винаги е било превъзходно, а атмосферата много добра. Сплотени сме, винаги колективът е бил на ниво.

- Беше ли разочарован, че не игра срещу Кипър или въпреки личния ти хъс остана доволен, че не беше рискувано здравето ти?

- Много съм благодарен на Мъри и на Сираков. Казах им го и лично на тях. Те постъпиха по правилния начин. Аз не бях готов на сто процента. Да, тези два мача бяха много важни за нас, но пък най-важното беше да играят футболистите, които са здрави и могат да дадат всичко. Колкото и да исках, аз нямаше да мога да го дам, защото имах проблем с това дръпване отзад на крака. Но Мъри и Сираков постъпиха изключително професионално, така както трябва да се постъпи с вески играч, независимо как се казва. Пратиха ме в Германия. Докторът там каза, че е рисково да се играе и ако вляза срещу Кипър може да направим голяма беля - да се контузя още по-сериозно. Затова съм им благодарен, че не ме рискуваха. Даже от "Сити" изказаха специална благодарност и признателност към българския национален отбор, че не са предприели риск с този мой малък проблем, за да не се получи нещо по-голямо и лошо. И сега съм на сто процента готов.

- На пистата изглеждаше сякаш всеки момент би нахлул на терена. Ако зависеше само от теб, щеше ли да играеш?

- Аз исках да играя. Казах го и на Мъри, и на Сираков. Но те бяха тези, които ме спряха. А и всички мои съотборници в националния отбор ми казаха, че няма смисъл да се рискува. Но на мен в главата ми беше само да помогна на България, защото много ми се играе на световно. Като гледам какви отбори се класират, какви сили и футболисти имат, на мен ми става много тъжно. Убеден съм, че при всички мои съотборници е така, защото знаем, че можем. Знаем какво е да си на такъв голям форум. А и не се случва всеки ден. На четири години имаш шанс да се класираш за това голямо нещо и да се подредиш рамо да рамо с всички големи отбори. Смятам, че дори и там сме в състояние да направим нещо запомнящо се, но първо трябва да хвърлим всичко да излезем от групите в оставащите пет мача. Това си зависи от нас. Но ние имаме нужда и от дванайстия играч, публиката. Аз останах много очарован, че на мача с Кипър имаше 25 или 30 хиляди души на стадиона. Никой не е очаквал такова нещо. Като бях на скамейката направо получавах иглички, настръхвах като ги гледам. Толкова хора срещу Кипър и ни подкрепяха от първата до последната минута. Фантастично е. Дано го правят и в оставащите ни мачове в София, а и в гостуванията също. Но самите ние сме хората, които трябва да върнат публиката.

- С връщането на Бербатов, Марто, теб и дай боже Сашо Тунчев, очакваш ли да вземем баража за баражите на 6 юни срещу Ирландия в София?

- Да се надяваме, че шампионатите във всички страни, където има наши играчи ще приключат без контузии за футболистите ни. Съгласен съм, че това е баражът ни за баража и ако го вземем, ще можем да мислим за световно. Ще има да вършим още много работа после, но биейки Ирландия, ще ни дойде още по-голямо самочувствие. Но дай боже да се съберем всички живи и здрави. Така ли е, България ще изглежда по съвсем различен начин и на 6 юни ние и публиката ни ще сме победители. Имаме треньор, който може да ни мотивира правилно, за да го направим.

- Шей Гивън пази силно за "Сити", закани ли му се, че ще го пронижеш?

- Няма значение дали ще го направя аз, само да ги бием. Шей Гивън, Ричър Дън или съотборника на Бербатов Джон О`Шей, не мисля, че трябва да гледаме тях. Според мен ние сме доста по-класни футболисти от тях. Това, че Бербата, Мартин, Стилян, аз и Тунчев играем в Англия, говори доста добре. Пожелавам на още наши момчета да дойдат в Англия, защото футболът живее тук. Съветвам младите ни играчи, имат ли шанс, да излязат и да играят в Европа.

- Скоро предстои битката за Манчестър, може ли Божинов и Мартин Петров да откраднат титлата от приятеля си Бербатов?

- Това е дерби. Мач, в който всеки един от нас тримата иска да победи. Аз искам да бия, искам да вкарам гол на "Юнайтед", това е моето желание, това е моята мечта. Знаем, че "Юнайтед" ще е фаворит, но ние ще направим всичко да ги бием. Колкото до титлата - ще бъде жалко, ако ние победим "Юнайтед" и "Юнайтед" изгуби титлата. Ще ми е жал заради Бербатов, но ние ще си гоним успеха. Тяхна работа е до тогава да решат спечелването. Иначе аз пожелавам на Бербатов да постигне целите си - да вземе шампионската титла, да успее и в Европа. Българите трябва да се уважаваме и подкрепяме. Нека стане шампион, но за дербито ще гледам да го бием.