Боянка Костова: В Лондон ще направя нещо голямо

17-годишната щангистка Боянка Костова стана първата българска олимпийска шампионка за девойки. Тя взе златото в кат. 53 кг на младежките игри в Сингапур. Преди това родената в Асеновград спечели световна титла за девойки през 2009, както и сребърен медал от европейското първенство в Минск през април. Ето какво каза Костова на летище София.

- Станахте шампионка в Сингапур с 18 кг пред втората. Очаквахте ли да смачкате така конкурентките си?
- Когато видях заявките, не си мислех, че ще бия така. Очаквах всички да са много яки, конкуренцията да е много голяма. Когато влязох в залата обаче, си казах, че съм дошла за титлата, и я спечелих. Притеснявах се единствено преди първия опит, след това всичко тръгна и си вдигах спокойно.

- Обявихте, че следващата ви цел е олимпиадата в Лондон през 2012. Има обаче вариант да нямаме щангисти там. Какво ще се случи според вас?
- Федерацията трябва да си оправи проблемите, за да може да участваме на световните първенства и да печелим квоти. След това предстои сериозна подготовка, защото това е олимпиада за жени и трябва да съм 100% готова.

- В Сингапур нямаше китайка, но в Лондон със сигурност ще има. Можете ли да се преборите с китайките?
- Сигурна съм, че ако тренирам сериозно при нормални условия, ще постигна нещо много голямо и ще взема медал.

- Как се запалихте по щангите? Повечето млади момичета едва ли биха тренирали подобен спорт.
- В Асеновград залата за щанги и плувният басейн са врата до врата. Бях на басейн и реших да вляза да видя какво правят с тези железа. Реших да се пробвам и започнах лека-полека да уча техниката. Само след 20 дни тренировка отидох на републиканско в Хасково и победих всички момичета. Тогава си казах: "Край, ще тренирам щанги!"

- Треньорът на Азербайджан Янко Русев призна, че иска да ви привлече. Бихте ли се състезавали за друга държава?
- Категорично не. Няма да ходя никъде.

- Какво правите в свободното си време?
- Когато има голямо състезание, не правя нищо друго, освен да тренирам. Тренирам сутрин, прибирам се, къпя се, ям, лягам да си почина и след това пак тренирам. След това вече отивам или на дискотека, или на ресторант, но това се случва веднъж седмично. През цялото време тренирам, така е вече 2 години. В последната година поддържам режим вкъщи, не ходя на лагери, защото не съм получавала стипендия. Нямам и абсолютно никакви премии от тези състезания, на които съм печелила медали.

- Имате ли гадже?
- Георги Димов се казва, от Асеновград е. И той вдига щанги, но тренира повече за себе си, за тяло.