Ботев - хомогенна сплав между фенове и клуб

Романтичната приказка на Ботев Пловдив продължава. Треньорът Николай Киров не бе прав, когато каза, че е свършила. Втората купа за годината показа категорично, че феновете на Ботев Пловдив имат пред себе си още много щастливи моменти. Уникална година за техния любим отбор, който събира аплодисменти и възхищемие от всички страни. Наблягам на всички страни, много и други побеждават, но не ги харесват. Защото това не се купува и не се печели на терена.

Две купи, чудесно представяне в Европа и в добавка абсолютно пълното признание за постигнатото от цялата футболна общественост, Базапелационно Ботев е шампион по симпатии през последните месеци. Може би само в пловдивското Локо скърцат със зъби, но в останалата част от България успехите и играта на Ботев предизвикват само положителни чувства.

Признавам, че го правят много добре. Не само в историческия реванш срещу Бейтар, но и в по- делнични двубои като този със Славия на „Овча купел“. Това е футболът, който може да върне хората на трибуните. И при 2:6 срещу ЦСКА спектакълът бе с 22-ма артисти.

Никой не може да постави под съмнение, че канарчетата играят футбол. А този отбор исторически е свързан точно с такава представа.  Защото поне между 1974 и 1995 година те бяха тимът, който всеки искаше гледа. С артисти, с неповторим автентичен стил. Това, което губиха през последните 20 години, сега им се връща.  И не случайно феновете го оценяват.

А точно феновете на Ботев имат най-голяма заслуга за тази романтична приказка

Глас народен, глас божи е казано в писанието и никой не може да го оспори.  Може би някой да е забравил, но точно феноветее на Ботев го поставиха на тези релси на развитие. Гониха успешни треньори, не приемаха някои собственици, обвиняваха ги, че копаят гроб на любимия им отбор. Е, оказа се, че феновете са мислили доброто на Ботев. Няма друга такава красива публика в България. Само Ботев може да изгради цялото си наследство на трибуните. Старите канари, а до тях млади момчета и момичета, че дори и невръстни деца . И цялото това богатство няма свой дом.  Разкарва се по други градове и стадиони, харчи излишни пари.

Преди 27 години в България имаше три национални стадиона – в София, Пловдив и Варна. На „9-ти септември“ в Пловдив Ботев, тогава Тракия, изигра едни от най-великите си мачове с Байерн и Барселона. Грехота е Ботев да няма стадион, най-малкото защото този стадион ще е пълен до козирката в доста мачове – в евротурнирите, с Локо Пд, с ЦСКА, Левски, с Берое, с Лудогорец. Час по-скоро трябва да бъде достроен Колежа и публиката да се върне в своя дом Привържениците и отборът го заслужиха, трябва и хората с парите да го разберат. Този стадион наистина ще се изплати, защото средно поне 7-8 хиляди ще са на всеки мач. Ботев е доказателството, че историята и миналото имат значение. Когато преди много години отидох на техен мач се чудех – играе Тракия, а публиката скандира Ботев. И заради онази съпротива днес те са това, което са. Хомогенна сплав между фенове и клуб.

Но нещата съвсем не са толкова розови. Видимият проблем е, че трябва още, за да се затвърди постигнатото. Николай Киров направи алхимията, но тя не може да кара по инерция. Дори при разгрома от ЦСКА се видя отчетливо, че Ботев няма сили да играе постоянно. Няма кадровите ресурси, а сега след загубата на Косоко съвсем ще го закъса. Добре е, че има лидери, лошото е, че няма кой да ги подкрепя в достатъчна степен. А ще дойдат контузиите, наказанията и титулярните редици съвсем ще оредеят. Защото и с просто око е ясно, че без Неделев, Генев, Виана, Балтанов отборът се срива. Тони Тасев не е вкарал гол в живота си, а от него се иска да прави разликата?! Все пак романтичният Ботев за има-няма за 8 месеца загуби Жоао Паоло, Вутов, Косоко, а никой не ги е заместил. Остана Тошко, но и той догодина може да отлети. И така наистина романтичната приказка ще приключи от само себе си. Защото отбор се прави, но и отбор се разваля. Николай Киров не е вълшебник. Той се доказа с това, че взе максималното от потенциала, който получи. Но ако не му се дадат средства за нови играчи, Ботев отново няма да попадне в първата шестица, а следващата кампания за купата може и да не се окаже толкова успешна.

Кратко да се радват шефовете на Ботев и да започнат от рано да мислят какво ще е продължението. Имат зад себе си постигнатото, трябва да го надградят. Но пак всичко опира до стадиона. Остане ли Ботев в Коматево, пътят към посредствеността ще е единственият възможен. И пак ще се чака след години някакъв нов романтичен момент.

Жаклин Михайлов