Ако си задавате въпроса кой български клуб е демонстрирал истински и неподправен романтичен футбол, то не търсете отговора далеч от Пловдив и култовите местни “канарчета”. Отговорът на “Ботев” към всичко, което му бе сторено по време на комунистическия режим, бе автентичен футбол, уникална атмосфера и задължителни победи над противниците си в Пловдив. През тази голгота преминаваха не само българските му съперници, но и доста световни грандове, сред които блестят имената на два клуба, печели по 4 пъти Купата на европейските шампиони - “Барселона” и “Байерн”. Но в Голямата къща (така ботевистите назовават известния преди като “9 септември” градски стадион на Пловдив) дори световните грандове разбираха, че има и по-големи майстори от самите тях.
30 септември 1981 г. е един необикновен и луд ден за Пловдив. Любимият на половин град отбор на “Ботев” приема колоса “Барселона” в мач реванш от I кръг на турнира за Купата на носителите на национални купи (КНК). Първата част от сблъсъка е загубена с обезсърчителното 1:4, но ботевистите знаят, че за техния отбор няма нищо невъзможно. Стадионът е препълнен, според мнозина на този мач се прави и вечният рекорд по посещаемост в Пловдив - 50 000 зрители.
И публиката набързо разбира, че ще присъства на исторически двубой. “Барса” на Шустер, Симонсен и Кини бързо преминава в кръгова отбрана и вижда зор в отбиването на “жълто-черните” талази. Реално още в първото полувреме “Ботев” вече трябва вече да води с 3:0 и да е с единия крак в следващия етап. Резултатът обаче е само 1:0 след гол на голямата звезда Георги Славков. Съдията от Белгия Шоутерс е излязъл с твърдото намерение да не допуска сензацията и прави всичко възможно “Барса” да оцелее в пловдивския ад. Пет минути след гола на Славков, той отменя второ редовно попадение на Костадин Костадинов, а минути преди това подминава без реакция нарушение за стопроцентова дузпа срещу крилото на “Ботев”. Повалянето на Костадинов е запечатано на красноречив кадър (б.р. - виж вдясно), на който се вижда, че испанецът Олмо действа с отявлена балтия в наказателното поле. През втората част натискът на “канарите” продължава, както и безспирните атаки. На няколко пъти топката се движи успоредно по голлинията на гостите, но така и не се стига до втори гол, който окончателно да дръпне боята от иначе доста мургавите лица на испанците.
“Ботев” отпада, “Барселона” оцелява и 8 месеца по-късно стига финал на турнира, където печели срещу “Стандарт” (Лиеж) с 2:1. Мачът в Пловдив си остава най-трудното препятствие за каталунците, което се доказва и от оценката, която дава треньорът на “Барселона” Удо Латек. Ако днес светът се възхищава на “Атлетик” ( Билбао), то едва ли на някого му минава през ума, че преди 30 години абсолютно същата политика се провежда в българския футбол. Треньорът Динко Дерменджиев изгражда изключително млад отбор, съставен почти изцяло от местни момчета, продукти на знаменитата школа на ст. “Христо Ботев”. Срещу “Барса” съставът е почти изцяло от играчи под 25 г., а най-младите Румен Юруков-Пики, Митко Младенов и Марин Бакалов са на по 20.
Славков и Костадинов са на 21, а капитанът Зехтински, който минава за опитен играч, е само на 25. Дори и двете резерви, които се появяват на терена - Трифон Пачев и Митко Аргиров, също са в младежка възраст. С този невероятно млад отбор, който няма никакъв турнирен опит, “Ботев” надиграва напълно “Барселона”, взривява Градския стадион и пише славна страница в историята си. “Ботев” по онова време разполага с двама равностойни вратари Вичев и Пейчев, първият пази на “Камп Ноу”, вторият в Пловдив. В защита са десният бек Юруков, заменил местната легенда Наско Гаръбски, централните защитници Хорозов и Младенов, отляво е Блангев. В този защитен вал има сигурност, твърдост, а когато трябва - и насаждане на бърз респект у противника. В средата на терена двете моторчета са Коста Танев, направил мача на живота си срещу Шустер и Бакалов. Атомното нападение е убийствената амалгама от невероятния талант на Георги Славков, бразилските умения на Зехтински, бързината на Костадинов и голмайсторския нюх на “орела” Краси Манолов. Направо отбор мечта. В следващите 10 г. те бяха доминатори на футболната мода в България, изпращаха на 3 гола разлика “Левски” още на табелата за влизане в Пловдив. С ЦСКА бе по-различно, защото по онова време отборът се наричаше Армейско физкултурно дружество “Тракия”.
Днес отборът дори във “В” група играе пред 7-8 хиляди души, феновете са верни и горещи. Позабравен факт обаче е, че публиката на “Ботев” никога не прие името “Тракия” и нито един фен на този отбор не е наричал любимия си клуб с натрапеното от режима име. А на наивния въпрос защо се казвате “Тракия”, а скандирате “Ботев”, всеки фундаментален привърженик на клуба би отговорил “Не питай разума, питай сърцето”. “Ботев” е в техните сърца и затова няма значение в коя дивизия играе.
Точно преди 30 години на наровете в Гарнизонния военен арест в Пловдив в качеството им на провинили се военнослужещи, разговаряха авторът на този материал и един от участниците в галата срещу “Барса” - Митко Аргиров. Сержантът от БНА Аргиров бе получил едноседмично наказание заради желанието си да премине в друг отбор. Тогава слушах в захлас впечатленията на Аргиров от “Камп Ноу”, където той не игра, и от невероятния мач в Голямата къща, където той влезе в 70-ата минута като резерва на капитана Зехтински. Запомнил съм от разказаното, че един от играчите на “Ботев”, за да провокира най-силния футболист на гостите Барнд Шустер, се е изплюл в лицето му. Белият ангел, каквото е прозвището на Шустер, само се избърсал, погледнал го в очите и го подминал с усмивка. Но в Пловдив дори на Шустер не му бе леко и през мач бе с доста угрижен вид.
И още един спомен на очевидец. На 28 септември 1981 г. от чартъра на “Барса” слязоха 20 човека в еднакви сини костюми и само един с бяла риза и светли дънки. Това бе Шустер. Велик футболист, който сам се отказа от националния отбор на Германия, а с това и от възможността да играе на три световни финала. На 30 септември 1981-а тази знаменитост бе само зрител отблизо на едно велико представление. Изнесено изцяло от футболистите в жълто-черно. Заради такива играчи е родено клишето, че у нас винаги ще се раждат талантливи футболисти.
“Ботев” единствен извън ЦСКА, “Левски” и “Славия” ще попадне в рубриката още 2 пъти - с мачовете си с “Атлетико” (Мадрид) през 1962-а и “Байерн” (Мюнхен) през 1984-а. Този факт наред с участията на “Ботев” и в трите европейски турнира правят от този клуб нещо по-специално, когато стане дума за български успехи на клубно ниво.
Жаклин Михайлов
Етикети:Барселона | Пловдив | евротурнири | Ботев | Борусия Д
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ