Борислав Кьосев: Пранди трябва да остане

Измина месец от световното първенство по волейбол и страстите се поуспокоиха. Седмото място обаче си горчи... Сега на дневен ред е предстоящото заседание на управителния съвет на федерацията, на което едно от важните решения е дали Силвано Пранди ще остане треньор на отбора.

Във времето на анализи и коментари потърсихме един от гигантите, не само на ръст, в българския и световния волейбол - Борислав Кьосев.

- Гледахте по телевизията, бяхте и на световното - вашата оценка за представянето на отбора?

- Малко шанс не ни достигна да влезем в четворката и да отчетем, че първенството е минало на много високо ниво. Малшанс! И то много голям. Но още преди първенството казах, че ще спечелят отбори с по-дълга и равностойна резервна скамейка. Изключвам Италия, защото се знаеше, че ще ги бутат по всякакъв начин, както и стана. Видя се, че нашият отбор няма равностойни състезатели. Имаме двама-трима на световно ниво - Матей Казийски, Владимир Николов, Андрей Жеков... Един, който е пак от световна величина, но не се знае кога ще заиграе - Тодор Алексиев. И така "гърмим" в един от важните елементи на волейбола - посрещането. А без стабилно посрещане се получава демодиран волейбол, както чух в Италия да коментират за нас чужденци. Когато един от тези трима състезатели "изпуши", Жеков не може да прави това, което трябва - да бъде разнообразен. И се получава елементарен волейбол, защото се търсят най-вече двама в атака. А е така, защото нямаме равностойни смени. Липсват ни играчи.

- Тогава въпросът опира до селекцията...

- Да, така е. Имаме качествени млади момчета, но нямаме волейболисти, които да владеят истински елемента посрещане.

- Като Пламен Константинов, например...

- Тази тема не искам да я зачеквам. Пламен Константинов е един прекрасен състезател, много голямо име. Съжалявам, че по този начин се прекрати неговата кариера. Но пък да не забравяме, че и много от нас прекратихме по същия начин - все се намира някой треньор да те изхвърли, когато можеш да дадеш още... Да не изброявам имена. Но да се върна на националния. Младият Николай Пенчев, който сменяше Алексиев, може би ще има развитие и бъдеще. Но да се опре до него сега... Той има не лошо посрещане, но няма физическа подготовка. Трябва да порасне.

- Все пак тази селекция е на треньора...

- Да, съгласен съм, но когато от една кофа подбираш най-добрите зрънца и там има много, е лесно. Но когато имаш куп от не толкова класни състезатели, е трудно да избереш най-доброто. А аз смятам, че Пранди е пресял най-доброто. Кажете ми някой качествен и пренебрегнат волейболист?

- Например Методи Ананиев...

- Можеше да бъде в разширения състав, както беше. Но той и сега в Италия има проблеми - посрещането не му е стабилно. А както казах, на отбора му липсва именно това - перфектно посрещане.

- Самите волейболисти често казваха, че все нещо малко не им достига. Какво е това малко?

- Това малкото е много голямо. То идва от несигурността в елементите на играта. Но въпросът опира и до психика. Например Казийски, като посрещне лошо топката, има капацитета и възможностите да си изправи грешката с атаката. Докато при Алексиев не е така, без да искам да го обидя. Много специалисти казват - Тодор не може да посреща топките отляво, Матей - отдясно. И пак се връщам на играта - статистиката показва, че Жеков вдига основно на крайните нападатели и по-малко на центровете. А така съперникът си прави сметка откъде ще дойде атаката. Разузнават ни много добре и на тях им става удобно, защото е по-лесно да разучиш само двама състезатели. Ако имаш повече класни играчи, на съперника ще му е много по-трудно и няма да знае откъде ще му дойде ударът.

- И въпреки всичко отборът стигна до една точка за класиране на полуфинал...

- Една точка и имахме шанс 4 пъти да я постигнем. Тук идва индивидуалността, никой друг не ни е виновен - нито треньор, нито публика, никой... Единствено ние самите. Не упреквам никого обаче, защото на всеки може да се случи.

- Излиза, че индивидуални грешки доведоха до провала...

- Да, индивидуални грешки. Но защо да го наричаме провал? Вижте какво стана с поляците, с руснаците. Да им отрежат главите ли? Все някой трябва да загуби.

- Но все пак седмото място не е ли провал?

- Защо да е провал? Ако бяха направили тази една точка, сега щяхме да говорим за момчетата като за герои. По-важното е, че има колектив в отбора, вижда се, че се работи. Но какво да се прави - в колектива има и индивидуални грешки. Навремето Васил Симов казваше така: Цял месец ще подавате топката. Казвам му: Тренер, ама аз не съм разпределител... Той отговори: Да, но един път ще трябва да я подадеш точно и да станеш финалист на световно. Така беше и сега - веднъж и отиваш на полуфинал. Така е, цяла година работа за един път...

- Вероятно и на вас се е случвало да правите фатални грешки в някой много важен мач...

- Случвало се е, разбира се. Няма състезател, на когото да не се е случвало да проваля голям мач, турнир или първенство. Не упреквам Алексиев, Братоев или Жеков... Но именно в тези моменти изпъкват големите волейболисти, които поемат отговорността да завършват атаките. После е лесно да коментираме защо разпределителят не вдигна на еди-кого си, защо това, защо онова... Няма угодия. Имам упрек към подготовката - ние навремето забивахме по 70-80 топки на мач. Сега даден играч забие 20-25 топки и после - уморен бил.

- Но волейболът сега е по-различен...

- Да, волейболът е различен като тактика, като схеми. Но рипането нагоре си е едно и също, в него няма промяна. Тя е в нагласата, в тактиката, в мисленето, в работата с топката. Бразилците работят за всичко това. Те са изчистили движенията, мисловният процес в играта им е невероятен, борят се за всяка топка. Пак се връщам на посрещането - бразилците, като посрещат, знаят къде ще отиде топката. Оттам и атаката става лесна. Това е волейболът - посрещане, атака, защита, сервис. Ние и на сервис какво правихме - един силен, три слаби, един силен, три слаби. И така се натрупват многото дребни неща, тези, за които говорим. А бразилците ги умеят най-добре тези работи, и то всеки един от тях поотделно.

- Дали е случаен фактът, че трите отбора, които не успяха, бяха с чужди треньори - Полша, Русия и България?

- Не мога да коментирам за поляците и за руснаците. Мога да кажа само, че Силвано Пранди като манталитет е коренно различен от всички други треньори. Той обича България и българите. Толкова години е работил с българи. Има друго отношение към нас за разлика от Даниеле Баньори, Хулио Веласко, Раул Лозано... А това е много важно - професионализъм плюс уважение към българите, към личността.

- Като член на управителния съвет на каква позиция сте - Пранди трябва ли да остане?

- Да, казвам го категорично. Смятам, че се е започнало едно дело и то трябва да се довърши. Смяна на треньора в момента няма да се отрази добре на отбора. Иначе пак ще почнат един игрички - този ли , онзи ли? Говори се за Радостин Стойчев. Да, той е от най-големите треньори в момента. Но да не забравяме и това, че на него му е предоставен бюджет от милиони евро, има право да избере най-доброто в света и да не му се бъркат в работата.

- Това ли е най-доброто за един треньор?

- Това е. Има треньори работари, има такива, които могат да правят селекция, други - да работят с големи състезатели или с юноши. Има които могат да бъдат треньори на мъже, но за втората шестица. Има треньори само за най-добрите два отбора.

- Има ли такива български треньори?

- Има - Мартин Стоев, Николай Желязков върви много добре, Найден Найденов се учи. Сашо Попов също има потенциал, но според мен трябва малко да намали мисленето си, че е много велик.

- Знае се, че управителният съвет е разделен в настроенията си срещу Пранди. Смятате ли, че ще се появят и задкулисни игри?

- Като във всяка работа типично по български, когато един върви напред, другите го дърпат. Дочувам разни неща, има брожения...

- Доколко търпеливо трябва да е обществото, журналистите, специалистите към отбор и треньор?

- Ние искаме да форсираме нещата и за 2 години да станем олимпийски и световни шампиони. Не става, нямаме капацитет. В първите 10 сме, което е също много високо ниво. Само Бразилия е над всички. Останалите отбори, ако имат ситуация, могат да станат и първи, и девети.

- Обикновено винаги треньорът го отнася. Състезателите каква вина имат?

- Вина имат, разбира се. Това е индивидуалността, за която говоря. Пранди ли трябваше да забие онези топки? До този момент е работата му - подготовка, мотивация... Докарали сме го до една точка и това вече си е работа на състезателите.

- Предстои европейско, Световна лига и битка за класиране на олимпиадата. Оптимист ли сте?

- Да, защото имаме потенциал. Единственото, за което не съм оптимист, е, че трябва да се потърси алтернатива на Жеков. Той си върши перфектно работата, но трябва да дойде и още някой. Трябва да се търсят млади момчета, защото не е тайна, че имаме проблем с разпределителите, и то не отсега. Имаме проблем с центровете, с посрещането. Виждате ли колко елементи от пъзела?

- Да се върнем у нас. Добре ли е да има повече отбори в елитната ни група?

- Щом има хора, които дават пари, нека е така. И в НБА е същото - имаш пари, вкарваш отбор в първенството. Лошото е, че у нас пари няма. Но както и по наше време, така и сега - беднотията ражда таланти във волейбола.

"Труд"