Борис Галчев: Исках да остана в ЦСКА

Новото попълнение на Динамо Букурещ Борис Галчев призна, че е имал желание да остане в ЦСКА и да стане шампион с отбо­ра. Въпреки това той се надява, че трансферът ще е крачка напред в кариерата му. Халфът разказа пред "7 дни спорт" за изминалия сезон с червените, за грешките и хубавите моменти, както и за амбициите с новия си отбор.

Боби, вече офици­ално си футболист на Динамо Букурещ. Раз­кажи малко повече за този трансфер.

Преди няколко дни подписах с Динамо и бях представен официално като ново попълнение на румънския гранд. До­говорът ми е за 2 години с опция за още една. За този трансфер се говореше отдавна - още през зимата Динамо Букурещ имаше желание да ме привлече. Тогава обаче не се получи, тъй като на Армията и без това бяха продадени много футболисти. Знаете, от­бора напуснаха Делев, Нелсън и Зику. ЦСКА имаше нужда от мен и нямаше как да ме пусне.

Преди около седмица от клуба ми казаха, че има възможност да ме прода­дат в Румъния. По това време бях опериран от херния и се възстановя­вах, тренирах индивиду­ално в комплекса "Царско село". В крайна сметка двата клуба се разбраха за размяна срещу Мишел Платини.

В интерес на истината моето желание беше да остана в ЦСКА. Винаги съм казвал, че съм цесекар и обичам този отбор, предпочитах да остана на Армията, но се съгла­сих за трансфера. Това е крачка напред за мен и се надявам, че ще е за добро.

Следиш ли все още случващото се в ЦСКА?

Разбира се, това е отбо­рът на сърцето ми. Про­дължавам да следя, какво се случва с отбора и съм убеден на 100%, че след­ващата година ЦСКА ще е шампион. През изми­налия сезон позволихме да изпуснем титлата, но спомнете си как Миньор излезе с юношите срещу Лудогорец. Това според мен не е нормално! Срещу нас се хвърлиха на 100%, а на тях пуснаха децата!

А вие защо допуснах­те загуба в Перник?

Вината си е изцяло наша, не биваше да допус­каме тази загуба. Може би повратно беше спорното положение с Мораеш в края на първото полу­време. При една отсъдена дузпа и червен картон, резултатът отиваше поне на 3:0.

Само този мач ли не ви достигна да станете шампиони?

Като цяло не, но най-много съжалявам за тази загуба и за поражението от Левски. В този мач също не ни достигна къс­мет и ни вкараха гол от една изритана топка.

Кои са най-хубавите ти моменти за времето, прекарано на Армия­та?

Много са. Винаги ще си спомням с добро за престоя си в ЦСКА. Спе­челването на Купата на България, след това и Суперкупата, мачът с Рапид Виена... Намерих много приятели, това няма как да се забрави. Тук е момен­тът да благодаря на двама души, на които дължа много. Това са Боби и д-р Румен Кондев, който ме върна към футбола.

А има ли нещо, за което да съжаляваш?

От мен няма да чуете лоша дума за ЦСКА, не се сърдя на никого. Съжаля­вам единствено за двата мача, които изиграхме срещу Лудогорец - за равенството през есента и за загубата в последния мач.

Ако вместо в Динамо ти бяха предложили трансфер в Лудого­рец?

Никога! Никога нямаше да се съглася да отида в Лудогорец. Най-силният отбор в България е ЦСКА. Виждате какви проблеми има непрекъснато в клуба. Ако другите претенденти на ЦСКА имаха такива проблеми, нямаше да влязат и в тройката.

Кой е виновен за тези проблеми?

Не знам, питайте ше­фовете кой е виновен.

Какво знаеш за ру­мънския футбол?

Знам, че в Румъния имат много добри стадиони. Знам, че играят добър футбол и имат два отбора, които игра­ят в Шампионската лига. Това говори само хубаво за Румъния. Отборът, с който подписах, е голям, той и Стяуа са грандовете на Румъния. В него познавам Флорентин Петре, с когото заедно играхме в ЦСКА. Като цяло съм изключително щастлив, че ще играя за такъв отбор.

Досега не си изли­зал в чужбина, ще се справиш ли с предиз­викателството?

Надявам се, че ще се справя, само времето ще покаже.

Ще бъдеш предста­вен пред феновете сре­щу Барселона, какво е усещането?

Усещането е неверо­ятно, очаквам с нетър­пение този мач! След ЦСКА това е вторият ми любим отбор. Знаете какво е да се изправиш срещу Барселона, какво повече да кажа... Какво бих могъл да очаквам от един такъв мач... вече са ми доста годинките, не мога да очаквам, че ще ме харесат и ще ме взе­мат. Дано не им тръгне мачът.