Бодуров ахна в Техеран: 20-милионен красив град, а жените са без забрадки

Новото попълнение на иранския Естеглал Николай Бодуров даде интервю за "Блиц" от Техеран. Сърцатият защитник вече дебютира за новия си отбор - при гостуването на иракския Ал Шорта в мач от Азиатската шампионска лига, завършил 1:1. Бившият капитан на ЦСКА-София е очарован от град техеран, строителството там и жените. както и от 100-те хиляди зрители на дербито на неговия тим Естеглал срещу Персеполис.

Как се стигна до трансфера ти в Естеглал и защо избра да играеш в Иран?

- След като се разделих с ЦСКА, знаете, че известно време бях без отбор. Започнах да поддържам форма с Пирин и даже имаше вероятност да заиграя в родния ми тим през пролетта. Един ден обаче получих обаждане от Иран. Първоначално реагирах отрицателно. Викам си: "Как в Иран?! Какво ще правя там?". Хората обаче бяха настоятелни. Лично с шефа на клуба говорих. И след две-три нощи на размисъл, ама казвам ти го в буквалния смисъл, защото много мислих, реших да опитам. Все пак това е друг свят, друга култура. А и, което никак не е маловажно, а напротив - финансовите условия са добри.

Докога е договорът ти, защото се появиха противоречиви информации?

- До лятото. Те искаха да е за година и половина, но аз отказах. Даже когато оформяхме документите и трябваше вече да подписваме договора, спортният директор ми предложи контрактът да е за половин година плюс още една. С две думи - да има клауза да го удължим автоматично след края на сезона. Но аз пак отказах, защото е много важно за мен дали ще успея да се адаптирам и дали ще мога да помогна на отбора, който е на висока почит в Иран и е клуб с големи традиции.

Вече записа първия си мач...

- Да, дебютът ми беше в Ирак срещу местния Ал Шорта от Азиатската шампионска лига. Играх 90 минути. Треньорите са доволни от представянето ми, което ме радва. И те, и съотборниците ми вече гледат с друго око на мен. Личи си уважението им, което ме амбицира да показвам в следващите двубои още и още от своя потенциал.

Как е в Иран и по-специално в столицата Техеран?

- Разликата от това, което очаквах, и това, което виждам, е от земята до небето. Леле - мале! Не е за вярване! Направо съм шокиран, от положителна гледна точка. Преди да дойда, се разрових из интернет, за да прочета нещо за Иран. Навсякъде пишеше за военна обстановка, за огромно напрежение между Щатите и Иран след убийството на уважавания от местните генерал Сюлеймани. Отделно мои познати ми казваха: "Там ще се върнеш години назад. Те са изостанали. Животът е сив, мрачен, няма развлечения". Абе казваха ми, че едва ли не ще се пренеса векове назад. Нищо подобно, разбираш ли, нищо подобно! Техеран е прекрасен град. Огромен е - живеят близо 20 милиона души с предградията. Та това са три Българии направо! Очарован съм от красотата на града, а да знаеш какво строителство пада, свят ще ти се завие. Темповете са огромни, персийците строят приказни сгради и скоро може и да стигнат Дубай, честно ти казвам. И как няма да е така, след като Иран е много богата държава, в която има безброй нефт и всякакви природни ресурси.

Падна и още един мит, за който ми говореха: Всички жени били забулени със забрадки. Дрън-дрън! Такива жени наистина има, но само възрастните се движат така по улиците. Нали бях по ресторанти и заведения. Пълно е с красиви дами - усмихнати, лъчезарни и без забрадки. Срещаш ги не само в заведенията, но и по булевардите и в парковете.

Когато отидохме със самолет за мача в Ирак, си мислех, че и там ще заваря едва ли не руини. Какви руини, братче. Мачът не се игра в Багдад, както писаха някои медии у нас, а в град Ербил. Той е столица на Иракски Кюрдистан. И тук едни сгради, едни чудеса. Казваха, че в този регион всичко било порутено от войната със Щатите, ама нищо такова. При нас, на места, не говоря за София и големите градове, май е по-порутено... Така че - грешна ни е представата, да знаеш, доста грешна. И си е друго да го видиш с очите си, а не да гледаш телевизия или в интернет. На живо е истината!

Кажи нещо повече за новия ти отбор - за базата, за треньорите и съотборниците ти?

- Споменах, че Естеглал е част от историята на иранския футбол и клуб с традиции. Базата е на добро ниво. Треньорът Фархад Маджиди е легенда. Него го и Вория Гафури, който ни е капитан, ги боготворят. Като ги видят из улиците, ги преследват, докато не ги стигнат и не се снимат с тях. Даже веднъж някакви фенове се сбили заради това кой първи да се снима с треньора. Откакто съм тук, Естлеглал игра три мача. В единия участвах, но в предишните два за първенство - не, защото още не бях напълно готов като ново попълнение. Един от двубоите беше голямото дерби срещу лидера Персеполис. Мачът завърши 2:2, изравниха ни в последната минута. И знаеш ли пред колко зрители се игра срещата.

Пред колко?

- Пред 100 хиляди. Стадионът беше претъпкан! Паднах, като видях за каква публика иде реч. Те са фанатици и боготворят отборите си. Ушите ни започват да дават заето от огромния шум. Тук обаче е забранено на жените да ходят на мачове и имаше само мъже. Футболът е като религия. Народът е луд по най-обичания спорт в света. Аз съм тук отскоро, но хората вече ме разпознават по улиците. Онзи ден над 30 човека ме спряха в рамките на няколко часа, честно. Искат селфита, снимки, автографи. Направо неудобно да ти стане. Влизам в такси. Качвам се. Казвам на шофьора да ме закара до тренировъчната база. И той ме погледна, усмихна се широко и взе да ме прегръща. "Новият, новият си ти, българинът в Естеглал". Закара ме и ми вика: "Няма да плащаш, черпя!". Аз му бутам парите в ръката, той се цупи и отказва да ги вземе. Но накрая, като излязох от колата, му ги оставих на седалката. Тук има и огромно уважение между феновете на различните отбори. Това не е за вярване. Ще ти дам следния пример.

Отивам на фризьор, за да се подстрижа. Влизам вътре - фризьорът мъж, а по стените му залепени снимки на нашия съперник Персеполис. Малко се притесних, викам си: "Леле, къде влязох тука!", защото това е все едно да сравняваш Левски и ЦСКА. Човекът ме позна. Аз гледам малко странно, не знам каква ще е реакцията му. А той се усмихна, каза ми да седна, попита ме как иска да ме подстриже и накрая отказа да ми вземе пари. Беше повече от убедителен в сравнение с шофьора (б.р. - смее се). Каза ми: "Тук уважаваме всички футболисти. Даже и от най-големия ни враг! За мен е чест, че посети моя салон!". Леле, викам си на акъла, това в България знаеш ли кога ще стане?! Да отиде примерно футболист от Левски да се подстриже при някой цесекар - ами нула номер ще го офъкат.

Да не пропуснеш нещо за съотборниците си да кажеш...

- Споменах за капитана - голямо име е! Ние сме само трима чужденци. Повече не разрешават да играят в даден отбор. Единият е нападател - Диабате, той e от Мали, но е играл във Франция. Добър е. Другият е хърватинът Хървое Милич. Много добър футболист и страхотен човек. Веднага се сприятелихме. Хървое има солидна визитка - играл е във Фиорентина, Наполи, Олимпиакос и други отбори.

Къде е следващият ви мач?

- Пак за Азиатската шампионска лига. В понеделник е. Трябваше да гостуваме на Ал Ахли, но заради тежките политически отношения между Саудитска Арабия и Иран мачът ще е на неутрален терен. Ще пътуваме до Кувейт и там ще играем.

С кой номер играеш в Естеглал?

- С №20.

Защо с 20?

- Защото моята прекрасна дъщеря Никол е родена на 20 януари. Всъщност, знаеш ли, тя е само на три годинки, но ми предсказа трансфера.

Как така ти предсказа трансфера!?

- Ами преди Коледа все викаше: "Тате, тате, искам синьо!". Ние с жена ми се чудим какво синьо иска детето. А тя все това повтаря. После на 20 януари, когато беше рожденият й ден, пак същото: "Тате, тате, искам синьо. Моля те, искам синьо!". И какво се оказа. След няколко дни аз заминах за Иран и подписах с Естеглал, чийто основен екип е в синьо. Това си е живо предсказание... Та поради тази причина си избрах нейния номер, номер 20.

Чу ли се с националния селекционер Георги Дерменджиев?

- Да. Поговорихме за моя трансфер, за дебюта ми. Дерменджиев каза, че ще ми пратят повиквателна за контролата с Беларус на 26 февруари. Има обаче вероятност от Естеглал да не ме пуснат, защото на 27 февруари имаме важен мач за първенство. Но да съм жив и здрав, всичко ще бъде наред. Аз искам да съм на линия най-вече за битката с Унгария на 26 март. Битка, която цяла футболна България очаква.

Румен Илиев