Българският олимпиец Георги Иванов пред Sporta.bg: През зимата сигурно ще тласкам в снега

Един от представителите ни на Олимпийските игри в Лондон Георги Иванов се класира на 11-то място в тласкането на гюлле в своята Група А, откъдето само шест намираха място в борбата за медалите. За голямо съжаление на Георги, той не можа да се доближи до най-добрите си резултати през 2012-та година, които щяха да му бъдат достатъчни за финала.

Специално за Sporta.bg той сподели, че започнал да се занимава сериозно с лека атлетика и се е насочил към гюллето в Сливен, но сега тренира с новия си наставник Борис Воденичаров в столицата.

Георги с известна тъга споделя, че в България само на две места има нормални условия за подготовка в неговата дисциплина - в Добрич и в Сливен.

Лекоатлетическата писта в Сливен продължава да се слави като една от най-добрите в страната ни, докато в Добрич май е единственото място, на което можеш да проведеш сносна зимна подготовка.

27-годишният тласкач има две участия на Олимпийски игри - в Пекин и в Лондон - а сега единственото му желание е да отпътува за следващите големи турнири през 2013-та. Догодина ще има Европейско първенство в зала и Световно първенство на открито.

Каква е равносметката ти на 2012-та година?

За мен 2012-та беше силна година, защото постигнах най-добрите си постижения и три пъти си подобрявах личния резултат (19.21 метра на състезанието в черногорския град Бар, 20.20 метра на турнира "Никола Вълчанов" в Габрово и 20.33 метра на Откритото държавно първенство в Сливен)

На кой турнир си постигнал най-значимия успех за самия теб - който ти е коствал най-много усилия или ти е донесъл най-много радост?

През 2012-та най-силният ми турнир беше в Чехия, където за първи път тласнах над 20 метра извън България (Георги спечели титлата в град Усти над Лабем с резултат 20.09 метра). Станах първи срещу състезатели, които имат по-голям личен резултат от моя.

Как ще премине зимния сезон за теб - тренировки, лагери...?

От септември месец насам вече тренирам в София с нов треньор - Борис Воденичаров. За момента тренираме все още на открито, защото времето го позволява. Ако имаме средства декември, сигурно ще се качим на базата в Белмекен.

Какви качества е възпитал в теб спорта, които ти помагат в другите сфери на живота?

Най-голямото качество, което съм придобил от спорта, мисля, че е търпеливост.

Ти самият кога започна да тренираш и как се запали точно по тази дисциплина?

Започнах през 1997-ма година в Сливен при първия си треньор Злати Иванов. Бях доста едър за възрастта си и треньорът ми препоръча да пробваме да тласкаме гюлле. След няколко месеца видяхме, че ми се отдава и тласкането ми пасва като дисциплина.

Какви цели си си поставил за 2013?

През 2013-та има Европейско първенство в зала и Световно първенство на открито, надявам се подготовката ми да протече по максимално добър начин и да участвам и на двете.

В България намираш ли подходящите условия за подготовка в твоя специфичен спорт? На какво ниво сме спрямо останалите страни в това отношение, според теб?

Единствено в Сливен и Добрич може да се тласка нормално на сектор, на който може да се измери опитът. За момента няма даже зала и за тласкане на мрежа, а в НСА не позволяват да се тласка.

Най-вероятно ще тласкаме в снега на студеното.

Зала "Фестивална" вече втора година е затворена, а "Арена Армеец" става само за концерти и волейбол...

Имаш ли любим спортист или някого на когото си искал да приличаш?

Нямам идоли в спорта.

Имаш ли хобита извън спорта?

Да, хобито ми е лов, понякога и риболов, но само когато е забранен ловът.

Какви спортове обичаш да гледаш, освен леката атлетика?

Сигурно е смешно, но и атлетика гледам много рядко. Футбол не гледам, защото в България няма футбол, а някаква пародия. Когато има големи състезания, гледам волейбол.