Българска аксиома: Треньорът винаги е виновен

"Аксиома" е твърдение, което не е доказано или демонстрирано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като неизбежно произволно приемане. Твърдението се приема за вярно и служи като основа за извеждането на други дедуктивни истини.

Този термин си мислех, че ще го ползвам само докато се отърва от математиката в края на годините си в гимназията. Уви, не се оказва така, а българската аксиома "треньорът винаги е виновен" ми създава далеч повече главоболия от тези, коите учихме в училище.

Вчера Кирил Домусчиев излезе като член на Изпълкома на БФС и в прав текст заяви, че треньорът Любослав Пенев е виновен за състоянието на националния отбор. Същият този Пенев, който ни отлепи от дъното и вдъхна кураж на едни момчета, тотално обезверени в своите качества. И това траеше известно време. До началото на октомври, когато две загуби пратиха националния отбор по футбол в нокдаун.

И се заговори за треньорска смяна. Вчера пак и, за разлика от предишния път, селекционерът най-вероятно ще бъде уволнен. Защото "треньорът винаги е виновен".

Със сигурност не е виновен БФС (ерго, Борислав Михайлов), който дава мило и драго за българския футбол. Базите са в невероятно състояние, децата не могат да им се нарадват достатъчно. Родителите с радост пускат своите деца да тичат по ултра-модерните сгории, на които никога не могат да се контузят, защото денонощно с тях се занимават медицински лица, следят им режима, пазят ги и обгрижват всяка тяхна нужда.

Няма виновни управници по клубовете, случайно и членове на БФС, които назначават изключително кадърни треньори, на които тапии за практикуване на професията не им трябва, защото са прекалено умни за това и само ще загубят ценно време, вместо да следят изкъсо всичко, което децата правят на терена.

Няма виновни футболисти, които изорават терена с фланелката на националния отбор. Не са виновни политици и футболни деятели. Виновен е винаги... кой? Да, треньорът.

И във волейбола същото. Не са виновни Данчо Лазаров и компания. Те предоставят най-добрите условия (вероятно) в света за волейбол. Клубните ни волейболни отбори са на върха на световната волейболна верига. Националното ни първенство е само с един отбор, който не пред фалит, но това е просто защото треньорите на останалите отбори не работят както трябва. Родители се избиват да вкарат децата си по школите, защото там работят съвестни хора, които по никакъв начин не са назначени на работа, защота са били някои или познават някого.Напоследък нещата не вървят. Но виновен е треньорът, така че, г-н Плачи, време беше да си тръгнете. Вие бяхте виновен, сега всичко е в пъти по-добре.

За малко да си помисля, че и в баскетбола нещата са по-зле, но не са. И там по школите работят професионалисти. И там вътрешното първенство е в топ 5 на Европа. Е, в баскетбола поне все още имаме треньор в лицето на Георги Младенов. Той остана начело, въпреки че не се класирахме за Евро 2016. Той остана начело, въпреки че има хиляди желаещи за поста му. Не защото никой не се наема да работи в него заради редица скандали, отказвания на водещи играчи и 12-те хиляди лева заплата годишно. Преди него беше лесно - като не тръгваха нещата, махахме треньора. Защо, питам аз? Правилен отговор, г-н читателю. Защото треньорът винаги е виновен.

Във футбола всичко е наред. Във волейбола - още повече. В баскетбола държим стабилни позиции. И другите ни спортове процъфтяват (освен художествената гимнастика - там сме просто ужасни!). Но когато нещо не върви, ясна е аксиомата, която да следваме - треньорът винаги е виновен.

Аман от аксиоми, пак ме заболя главата...