България чака Бербатов да изригне

Четири кръга преди края на световните квалификации, България вече не зависи от себе си. Ако иска да иде в ЮАР, трябва да чака провали на съперниците и да гони в същото време победа във всеки мач. Това си е едно малко чудо... За целта обаче българите разполагат с Димитър Бербатов - един гений, способен да постигне всичко благодарение на необикновената си техника и на стоманения си характер.

Българите са трети в група 8. Те ще зависят много от изключителния си капитан в оставащите домакинства на Черна гора и Грузия, както и в гостуванията на Италия и Кипър, за да повторят подвига от ноември 1993 г., когато Емил Костадинов прати отбора си на световното в последната минута на последния мач срещу Франция (2:1).

На 28 години, Бербатов вече е в историята на българския футбол. Има 41 гола в 67 мача с националната фланелка, с което превъзхожда митичния Христо Стоичков (37) и е само на 6 попадения от рекорда на Христо Бонев (47).

Както можеше да се очаква, Бербатов пробива в ЦСКА от София, подобно на предишни поколения водещи български футболисти. На 18 г. Димитър вкарва 14 гола в 27 срещи. Въпреки доказаните му качества на реализатор отношенията със запалянковците се люшкат между любов и омраза.

"Това, че баща ми беше в клуба преди мен, не ми помогна, обяснява таранът. С мен се отнасяха много сурово. Имаше нещо, което не се харесваше на зрителите." Става дума за известно усещане за безразличие произтичащо от неговата елегантност с топката. Така отстрани изглежда, че на Бербатов му е по-лесно, отколкото на други.

Но той е много повече от обикновен нападател. Преди всичко той е артист. "Аз съм перфекционист. Искам всичко, което правя, да го правя добре. Знам, че е невъзможно, но това е целта ми. Когато се доближаваме до съвършенството, аз се чувствам щастлив", признава играчът на Манчестър Юнайтед."

Клаус Топмьолер, негов треньор в Байер (Леверкузен) навремето, потвърждава: "Опитах да го накарам да разбере, че един нападател не е особено полезен, ако не вкарва определен брой голове всеки сезон. Той повече се увличаше по красивите отигравания." Съотборниците му, за разлика от доста фенове, не изпитват никакви съмнения в класата му. Когато беше в Тотнъм, всички бяха ентусиазирани от присъствието му.

"Той е най-добрият нападател, с когото съм играл. След някои негови отигравания ми идва да спра да играя и да почна да го аплодирам", казва Джърмейн Дженас, с когото бяха заедно при Шпорите. "Ако иска, той може да бъде плеймейкър, но за мен той е по-добър като нападател, защото играта му - на моменти доста бавна, позволява халфовете да подкрепят атаките, обяснява легендата на Тотнъм Глен Ходъл. Не познавам друг такъв играч в Англия. Ние по принцип предпочитаме по-експлозивни футболисти."

Когато отиде в Манчестър Юн за 38 млн. евро, българинът бе натоварен с огромна отговорност. Конкуренти му бяха играчи като Тевес, Руни и Кристиано Роналдо. Беше му трудно да се адаптира, така че началото в Юнайтед се оказа доста сиво.

В националния отбор също влезе в дупка - както физически, така и психически - след един разгром срещу Сърбия (1:6) през ноември миналата година. Оттогава Бербатов не е същият.
"Мога по-добре, мога повече", признава самият нападател, чието евентуално възраждане може скоро да облагодетелства България. Националният отбор се нуждае повече от всякога от своя капитан. Като се почне от събота срещу Черна гора в София, ако не иска да се сбогува с мечтата за ЮАР.