Бербатов: Завършеният футболист не се измерва само с головете

Нападателят на Манчестър Юнайтед и бивш национал на България Димитър Бербатов отговори на редица въпроси около себе си в интервю за сайта на „червените дяволи". Бербатов влезе в центъра на вниманието със стабилните си изяви от началото на сезона, както и най-вече с хеттрика, който заби в мрежата на вечния враг Ливърпул в дербито помежду им.

- Димитър, как се чувстваш след като написа своята малка частица от историята на клуба Манчестър Юнайтед?
- Преди срещата с Ливърпул не знаех, че никой не е вкарвал хеттрик срещу тях от толкова много време. След като разбрах обаче, че това последно се е случило преди 64 години се почувствах много горд. За мен това беше един магически ден. Не всеки ден можеш да вкараш три гола на отбор като Ливърпул. Най-важното обаче е, че успяхме да победим. Ако двубоят бе завършил 2:2 с два мои гола, пак нямаше да е приятно. Получи се обаче страхотен мач и се надявам, че всички са останали доволни.

- Всички все още говорят за феноменалния ти гол със задна ножица. Как изглеждаха нещата от твоята гледна точка?
- Тъкмо бях влязъл в наказателното поле и видях центрирането на Нани. Рууни беше пред мен и се затича към топката, а аз му изкрещях да ми я остави. Мисля, че ме чу, а след мача в съблекалнята той потвърди, че заради това не е играл с топката. Видях, че топката идва към мен и нямаше друг начин да я овладея освен с бедро и заради това се опитах да направя нещо по-различно след това. В подобни ситуации нямаш много време за размисъл. Първото нещо, което ми дойде на ум, беше да я ударя със задна ножица. Дори след като го направих обаче не знаех, дали топката е влязла. Бях легнал на земята с гръб и просто чух как публиката изрева. Тогава разбрах, че нещо много специално се е случило.

- Третият ти гол също беше много добър. Не за друго, а защото беше типичен тарански гол. Колко важна за теб е физиката в играта ти?
- Не гледам на себе си като на класически център нападател. Аз завися повече от първото си докосване и техниката си, отколкото от високия отскок и мощната игра с лакти. Ясно е, че има моменти, в които да избираш между двете. Третият ми гол беше красив според мен- добро центриране, при което имаш само секунди да предугадиш какво ще прави защитника и как да го надхитриш. Аз скочих секунда преди Карагър и успях да го изпреваря. Всъщност това е нещо доста елементарно.

- Чувстваш ли за досаден факта, че заслугите на нападателите се измерват само с броя вкарани голове, при положение че допринасяш с толкова много други неща за играта на отбора?
- Няма как да се сърдиш за нещо такова. Всеки си мисли, че разбира от футбол. Всички по света си мислят, че са експерти. За мен обаче завършеният футболист не се измерва само с головете, които бележи. Става дума и за поглед върху играта, пипане на топката и взимане на решения. Сещам се за много нападатели, които бележат много голове, но нямат почти никаква техника. Аз предпочитам един футболист да може да мисли с 1-2 хода напред от съперника си- като Зидан или Шави например. Или пък дори Лионел Меси. Той не е типичен нападател, а по-скоро халф, който просто бележи много голове. За мен ролята на нападателите не е просто да вкарват голове.

- Значи смяташ, че головете са толкова важни колкото и желанието да забавляваш публиката с играта си?
- Да, това е моята цел. Трябва да знаеш кога да увеличиш темпото и кога да го забавяш. Зидан правеше точно това- той беше уверен в своите възможности и качества и знаеше как да подхожда към играта във всеки един момент. Аз знам какво мога и се опитвам да го показвам на терена. Тези голове, които се виждат в мачовете, един вид нападателите вече са ги вкарвали преди това по време на тренировка. Просто пренасяш своите качества от тренировъчното на истинското игрище.

- Тъй като правиш футбола да изглежда като детска игра, мнозина считат, че не се трудиш достатъчно. Твоите качества обаче изискват тренировки нали?
- Така е, но всичко започва докато си още малко дете. Спомням си, като бях малък ритах топката на високо по сто пъти на ден и след това се опитвах просто да я спра като падне. Смятам, че заради това сега пипам добре топката и имам техниката, която имам. Още тогава знаех как да боравя с топката, но след като станеш професионалист, трябва да продължиш да се развиваш и да работиш. Това става на тренировки или пък у вас, ако имаш голяма къща (смее се). От друга страна обаче, има моменти в мача, когато просто си казваш „Ами ако сега направя това?" и правиш нещо, което до сега не си опитвал и нещата се получават. Както и срещу Ливърпул при втория гол. Просто има мачове, в които нещата ти вървят и си уверен, че от където и да стреляш, ще вкараш.

- Сигурно в момента си много уверен в себе си. А какво става когато нещата не ти вървят?
- Не трябва да губиш вяра. Трябва да вярваш в себе си и да си уверен в това, което можеш. В такива моменти на помощ идват и твоите съотборници и мениджърът, които също ти вдъхват кураж.

- Явно твоята връзка със съотборниците ти е много силна, ако трябва да съдим по празненствата ти след головете срещу Ливърпул. Чувстваш ли се като у дома си в Юнайтед?
- Да, определено. Знам какво имате предвид под силна връзка със съотборниците. Като гледах репортажи от мача видях, че всички те се радват освен за гол и за мен самия. Това ме накара да се почувствам страхотно- по този начин разбираш, че си част от отбора. Има нападатели, които никой не ги поздравява след като вкарат, но при мен не е така и това наистина ме накара да се усмихне след като гледах репортажа.

- Би ли обмислил вариант да се върнеш да играеш в халфовата линия- имаш необходимите технически способности?
- На тренировки се опитвам да играя и в защита, но всички ми се разкрещяват да тичам напред. На мен обаче ми е приятно, а и никога не се знае какво може да се наложи. Моят баща например е започнал като нападател, след което се преквалифицира в защитник. Може би някой ден би ми било приятно да играя в полузащитата, когато стана на 37 години (имитира ходене с бастун).

- И ти вече си баща. Как това промени погледа ти върху живота?
- Не е за вярване. Сега има две деца в къщата- дъщеря ми и аз самият. Все още се уча. Понякога не знам какво правя, но поне се опитвам. Плаченето понякога е изнервящо, но всички сме минали през това. Най-важното е да сме живи и здрави и да останем щастливо семейство.

- Правиш много благотворителна дейност в България за деца. Как се захвана с това?
- Основах фондация на мое име, която се занимава само с деца само в България. Тук (в Англия) имате много известни лица, така че нямате нужда и от мен. България обаче е малка страна и аз се опитвам да използвам имиджа си и името си, за да помогна с каквото мога на надарените деца. Имаме много фондации за, да речем, болни деца или сираци, но аз се концентрирам върху такива, които имат уникални таланти. В нашата страна никой не обръща внимание на подобни случаи. Наясно съм с това на мен колко хора ми помогнаха. Няма значение дали става дума за спорт, физика, изкуство или нещо друго, просто се опитвам да помагам.

- Ако погледнем напред, какви са твоите очаквания до края на сезона?
- Най-важното е да се опазя от контузии. Това според мен е цел номер 1 за всеки футболист. След това вече мислиш какво да постигнеш през сезона. Логично е да искаш да спечелиш всичко, но няма да бъде никак лесно. Затова просто се опитваш да помагаш на отбора си с каквото можеш.

- За финал- всички сме запознати с твоите футболни качества, но има ли нещо в което не се справяш добре?
- (Смее се). Ха! Тенис.. и голф. Всички в Англия много харесват голфа, но аз гледам да стоя настрана. Не мога да оцеля топчицата, определено не струвам!