Бербатов във Фулъм - обещание за приключения и стил

Димитър Бербатов притежава талант и го знае, но въпреки това лекотата на играта му го възнесе до нови нива на хладнокръвие. Не че не полага усилия, както се опитват да втълпят недоброжелателите, а по-скоро не изглежда така, когато го прави.

Нападателят на Фулъм със сигурност не е героят конформист, той е играчът, който се рее със собствен стил сред гръмотевиците на Премиършип. За него онези, които се бъхтят и постоянно „дават 110 процента", са загубеняци. Той изцяло се отдава на качествата, присъщи за всеки майстор.

Част от всеки футболен фен харесва Бербатов, дори тези от Тотнъм, които се почувстваха предадени от него през 2008-ма година, когато стана рекордната покупка на Манчестър Юнайтед.

Въпреки че беше продаден за значително по-ниска сума през трансферния прозорец, то реалността в момента е по-добра за него.

Фулъм са непобедени в шест мача, в които Бербатов започва като титуляр и с негова помощ се утвърдиха като отбора в елита с втора по сила ефективност на атаката. Единствено Юнайтед има повече попадения на сметката си. Той допринесе за това с 5 гола, но още по-важното е, че внесе чувство за стил на „Крейвън Котидж".

Това си пролича по време на дербито с Арсенал, завършило 3:3, когато Фулъм обърна от 0:2 до 3:2, преди да бъдат притиснати в собствената половина. Бербатов, клиничен и убийствено ефективен, предложи такива отигравания, които влизат в обзорите на най-важните събития. Както винаги се случва, когато нещата му се получават, опонентите трепереха от него.

Играчите на Арсенал се страхуваха да влязат в единоборство с него, защото можеха да бъдат направени на глупаци. Вратарят на „артилеристите" Вито Маноне пък не посмя да се хвърли настрани при изпълнението му на дузпата.

Още преди нанасянето на удара се усещаше, че ще има гол, а самото изпълнение беше направено напълно неглижирано. Това беше вторият му гол за следобеда. Самоувереността на Бербатов има дълъг път до границата на арогантността, а във Фулъм всички се чувстват добре с него. Нападателят Младен Петрич му е приятел, а в тренировките Берба направи нужното, за да се интегрира.

От една страна Бербатов е лесна мишена. Извън терена ликът му е остър, а стилът му на държане наподобява Сен Тропе. От друга страна обаче, изглежда по-добре да не приемаме за чиста монета това, което виждаме. Често казваме, че в съблекалнята на Фулъм няма звезди, но всичко се промени, откакто дойде Бербатов.

31-годишният нападател може да се определи като най-знаменитата покупка в историята на клуба. Той се възползва от това с лек сарказъм и хитроумие - сложете го на пиедестал и той ще се възползва от тази си роля.

Бербатов често създава впечатление, че е прекалено готин, за да говори с всекиго. Той не дава често интервюта - нашата (на Guardian) молба за интервю събира прах още от времето му в Тотнъм, но не губим надежда, докато в Тwitter пише от дъжд на вятър.

Вратарят на Фулъм Дейвид Стокдейл наскоро разясни ситуацията около социалната мрежа и сподели, че акаунтът на Берба е фалшив.

„Седя в автобуса до него и ви казвам, че не е истински", сподели в Twitter Стокдейл. След това стражът е попитан дали има шанс Бербатов да си направи акаунт, но отговорът е категоричен. „Няма как да го убедиш, нито пък той се интересува от това". Бербатов в Twitter? Да бе.

Според друг негов съотборник - Крис Беърд - Бербатов е тих, откакто подписа с Фулъм. „Той е спокоен човек, но вижте сега, когато излезе на терена, е изключително интелигентен. Неговият опит много ни помага, особено на по-младите футболисти. Той е висша класа. Даваш му топката и знаеш, че ще направи нещо изключително."

Една случка от тренировките му с Тотнъм изяснява и обобщава характера му и поведението му на терена. Джейми О'Хара, който сега е в Уулвърхямптън, помни Бербатов заради следното: Димитър притежава топката, а О'Хара е зад гърба му на около 30 метра.

„Крещях му да ми даде топката", споделя О'Хара. „Берба без да ме гледа с прекрасен пас я залепи на крака ми. След края на тренировката, ми каза: Знам къде си, няма нужда да крещиш."

В Юнайтед критиките към него бяха насочени към липсата на постоянство. Дори го сравняваха с примадона понякога. Никой не се е съмнявал в таланта му, но беше критикуван затова, че не беше брилянтен постоянно.

Фактът, че Сър Алекс го държа при себе си 4 години, показва, че шотландецът е знаел за какъв футболист става дума. Очакваше се Берба да бъде като Кантона, но надеждата не се оправда. В Тотнъм беше ясно, че това е просто трамплин към елитен отбор, а напускането на Юнайтед остави горчивина.

И какво? Бербатов не се интересува от мнението на хората, дори по отношение на подмятанията, че е мързелив - нещо, което беляза кариерата му на Острова. Но критиците са онези, които не пушат, онези, които не спират да дават максимума от себе си. Те не го разбират. Кофи с пот не могат да гарантират добро представяне.

„Какво искате? Играч без качества, който работи усилено или качествен играч, който може и да работи усилено?", пита Мартин Йол още като беше треньор на Берба в Тотнъм.

Заради изумителните прояви на Бербатов срещу Арсенал стана ясно, че „фалшивото" му партньорство в атака с Брайън Руис проработи отлично според плана на Йол. Заради това вълнението у феновете е толкова голямо, нищо че сезонът едва е започнал.

Дейвид Хайтнър, Guardian