Бербатов: Винаги се стремя към съвършенство

Българският нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов в момента е един от най-хвалените играчи на „червените дяволи" заради стила и елегантността му, когато е с топка в краката, а вече никой от феновете на клуба не се съмнява в неговата отдаденост и решимост.

27-годишният футболист постоянно се стреми към съвършенство при представянето си, и докато самият той казва, че все още не е показал всичко, което умее, нападателят е доволен от изявите си в последните мачове за „червените дяволи".

Досега Бербатов прави много силен дебютен сезон за Юнайтед, вижте какво казва българският нападател в интервю за официалния сайт на „червените дяволи", което ви предаваме с леки съкращения:

Димитър, доволен ли си от начина, по който първият ти сезон се развива?

Да, мисля че мога да кажа, че засега съм доволен. Но, дори нещата да се развиват много добре, аз винаги си имам едно наум - че мога да бъда още по-добър. Аз съм перфекционист и гоня високи стандарти. Всичко, което правя искам да бъде съвършено. Знам, че това не се получава винаги, но към това се стремя. Ако се представя близко до очакванията си, се чувствам щастлив.

С гола си срещу бившия си отбор Тотнъм, попаденията ти за Юнайтед вече са двуцифрено число. Поставяш ли си, или пък Алекс Фъргюсън на теб някакви конкретни цели?

Знам, че някои играчи го правят, за да имат някаква цифра, която да постигнат. Това не е за мен. Аз просто искам да играя своята роля в мачовете и да помагам на Юнайтед да продължи да печели трофеи с голове, пасове и игра. Главната цел пред нас е да спечелим титлата в Англия. Ще бъда еднакво щастлив, ако това се случи, след като примерно съм отбелязал 10 или 15 гола..., но също така и ако съм вкарал само 5 гола.

Ти също имаш най-много асистенции в Премиършип досега, което говори много за приносът ти към играта на отбора...

Надявам се, че хората оценяват това, както головете ми, защото понякога изпитвам по-голямо удоволствие, когато подам за гол, отколкото ако да го вкарам.

Знам, че това звучи странно от устата на нападател, но за мен не е. Разбирането ми за играта и начинът, по който играя, на мен ми харесва да изработвам головете толкова, колкото и да ги реализирам. Пасът на Майкъл Карик за гола ми срещу Тотнъм - нямам думи. Той бе записан срещу моето име, но всъщност го вкара Майкъл.

Стилът ти на игра е много по-различен от този на нападатели като Уейн Рууни и Карлос Тевес - как мислиш, с какво твоята игра помага на Юнайтед?

Тук всички сме различен тип играчи, не само нападателите. Има толкова много индивидуалисти в тима, но като отбор сме много силни. На това се дължат успехите на сър Алекс и клуба като цяло. Той е изградил силен колектив, с играчи с различни таланти, в което се крие и ключът към успехите ни. Може да имаш отлични велики играчи, но да нямаш отбор. В Манчестър Юнайтед ние си имаме всичко.

Хората често говорят за уникалния ти стил на игра. Какво мислиш за това, което си чул или прочел за себе си?

Понякога четеш вестниците, но има дни, в които е по-добре да не ги отваряш! Всеки има право на мнение. Половината хора може да ме харесват, а другата не. Но през целия си живот аз винаги съм имал големи очаквания за себе си, така че се старая да превърна във вярващи неверниците.

Никога не изглежда да си припрян или под напрежение по време на мач. Как го правиш?

Ами просто съм си такъв. Играя по този начин и не мога да се променя. Това е начинът, по който предпочитам а играя. Гледам мачове и виждам, как някои футболисти се паникьосват пред и играят много нервно с топката.

Понякога аз вече знам какво ще направя преди топката да стигне до мен, така че я чакам спокойно. Все още има какво да се желае от играта ми, за да бъда напълно доволен, но към това се стремя. Сър Алекс ми казва да не променям нищо - той ми дава свободата да покажа уменията си.

Няколко от последните ти голове бяха решаващи за победата. Това прави ли ги по-специални за теб?

Голът в последната минута срещу Болтън ме накара да се почувствам страхотно, но не само, защото аз бях човекът, който го вкара. Радвах се много, защото за него отборът игра до последната секунда в мача. Някои отбори спират да се борят след 80 или 85 минути игра. А ние никога не се отказваме и винаги вярваме, че можем да спечелим. Тогава Карлос Тевес свърши цялата работа, а за мен остана само да вкарам топката във вратата.

Силата на Юнайтед на "Театъра на мечтите" е пословична. Каква е разликата, когато играете пред собствена публика?

Има голяма разлика. Когато още си в тунела и чуеш високоговорителите на стадиона да гърмят: „Моля посрещнете шампионът на Англия, шампион на Европа и на света...", ти започваш да вярваш, че ще размажеш всеки противник, който се изправи на пътя ти. Тръпки ме побиват всеки път, когато излизам на Олд Трафорд. Чувството е невероятно.