Белият наследник на Болт

Когато Раян Горман печели спринта на 200 метра на Държавното първенство на открито за юноши под 17 години през февруари, той бе безкрайно въодушевен, че най-накрая е преборил силната конкуренция.

 

Няколко дни са били нужни на 14-годишното момче да открие, че времето му от 21,76 секунди е най-бързото време за европейски атлет на неговата възраст и с 0,05 секунди по-бързо от времето, което Юсеин Болт е записвал, когато е бил на 14.

 

Това постижение е удивително и цялото му семейство е много развалнувано. И с право. Тинейджърът тренира едва от 18 месеца, по три пъти в седмицата, като посещава и фитнеса. Рекордното му време път е записано на стадиона в Бирмингам без стартови блокове.

 

„Не мислех, че ще успея да го избягам за по-малко от 22 секунди, наистина беше невероятно." разказва Горман - срамежливо, тихо говорещо момче, гледащо изпод бритон, който прокрива изцяло очите му.

 

„Все още не мога да повярвам. Мислех, че има грешка. После треньорът ми каза, че съм бил по-бърз от Юсеин Болт, когато той е бил на моята възраст. Наистина невероятно."

 

Раян се надява да успее да подобри резултата си възможно най-скоро. Само се усмихва, когато споменаваме световния рекорд от 21,20 секунди за юноши под 15, поставен от Дарел Браун през 1999.

 

„Наистина обичам леката атлетика, а любимата ми дисциплина е именно бягането. Това е единственото нещо, което гледах на Олимпиадата и единственото нещо, което изобщо гледам по телевизията."

 

Талантливият младеж казва, че предпочита 200 метра пред 100 метра, защото той ускорява с разстоянието и е винаги най-сигурен, когато бяга последния пост в шафетите.

 

След великолепното представяне на Раян в Бирмингам славата му се разнася . Семейство Горман единствено се подсмихна на злобните подмятания, че техният син - „белият английски спринтьор" никога няма да успее да счупи световния рекорд.

 

Но Раян е много повече свързан с Африка, отколкото те предполагат. Той е роден в Ботсвана, чак когато е на 20 месеца семейството се мести в Дербишир.

 

Младият спринтьор избягва да се хвали с потенциала си. Единственото, което казва е , че иска да стане професионален състезател и тихо прошепва: „Не бих имал нищо против, ако мечтата ми се сбъдне".