Бащата на Иван Иванов не го пускал в ЦСКА

Бизнесменът Лъчо Николов-Чезари е известен привърженик на ЦСКА. Преди години движеше и мениджърска агенция. Именно Чезари докара коронясаният за Футболист на годината 2013 Иван Иванов-Русия на "Армията" от "Македонска слава".

Ето прелюбопитната история от първо лице, разказана пред вестник "Стандарт". "Иван беше на 16 години, когато го докарах в ЦСКА. Говорих с тогавашния шеф Стефан Орманджиев да го вземем от Благоевград.

Обадих се на треньора му. Каза ми, че Иван го нямало, защото отишъл някъде с колелото да играе карти. И отиде да го търси. След час се чухме. Отначало не искаше да повярва, че го иска ЦСКА.

Няколко пъти попита: "Сериозно ли е?". Така се случи, че като юношески национал трябваше да присъства на другия ден на "Футболист на годината" в НДК. Направихме среща. Дойдоха родителите му от Златица.

Бащата е луд левскар, караше тогава ИФА. Скочи веднага: "Абсурд е синът ми да отиде в ЦСКА". Майката, Бог да я прости, го сръчка с лакътя. Тя надделя. ЦСКА извадиха 10 000 лева - 7 бона на "Пирин" и 3 за мен.

Моите ги дадох на бащата. От Левски бяха пращали няколко пъти Цанко Цветанов да гледа Иван. Цанко му казал: "Отивам да празнувам Коледа в Германия и, като се върна, те искам на "Герена".

Аз обаче обясних, че шансът е ЦСКА. В Левски тогава бяха Топчо, Рендето, Коловати, къде ще хване ръка! Помня, като излязохме от кабинета на Орманджиев, Иван още не вярваше, че е подписал контракт.

Попита ме: "Наистина ли съм футболист на ЦСКА, мога ли да се похваля на приятелите". Влязохме при Лазар Василев да му отпуснат стипендия, че семейството нямаше големи финансови възможности.

Отначало Лазар отказа, но заради мен направи изключение и разписа 180 лева месечно. Много съм помагал, купувал съм му обувки, плащал съм прегледи. Знаех, че ще стане футболист. Тогава за още 50 000 лева можех да доведа Станислав Манолев, в Благоевград му викаха Рапаич.

Също мой клиент. Орманджиев обаче го отказа. В Литекс обаче не спят. Вдигнали го с една кола за Ловеч, взели му телефона, за да не ме предупреди. И Станислав подписал. На другия ден се усетили, че мога да спра правата му.

Стойчо Стоилов ми направи среща в София. Предложиха пари. Отказах категорично. Успокоих ги, че няма да спирам никакви права, нека момчето се развива при тях.