Барт проговори: Нямаше червен картон, Мисиджан ме бутна!

Защитникът на ЦСКА-София Александър Барт даде интервю за предаването "Код спорт" по ТВ+. Френският бранител говори за престоя си в Литекс и Лудогорец и разкри как се е стигнало до преминаването му от ловчанлии при "орлите".

Играчът сподели, че е спорно дали е трябвало да бъде изгонен в четвъртфинала за Купата на България в четвъртък срещу бившия му тим, защото и Върджил Мисиджан го е бутнал.

Здравей, Алекс! Познаваш ли друг футболист като теб, който е шест пъти шампион?

- Знам, че Ибрахимович има много титли, но не знам дали са поредни. Не се сещам за друг.

Във Франция не успя да направиш шампионска кариера, но пък в България го стори и страната се превърна във втора родина за теб. Как стигна дотук?

- Играех във Франция и можеше да подпиша с един отбор от втора дивизия. Но моят мениджър ми каза да отида в един тим, който може да играе в Лига Европа тази година - Литекс. Предложи ми да отидем и да видим какво ще стане. Когато дойдох тук, бях на 21-22 години. Изиграх един контролен мач и явно добре съм се представил. Тогава Гриша Ганчев не бе на срещата, но там беше Стойчо Стоилов, който се обади на Гриша и Ганчев каза: "Този футболист няма да си тръгва оттук, без да подпише договор." Отидохме в един ресторант в Ловеч, даде ми един лист и ми каза: "Хайде, пиши какво искаш." Разбрахме се много бързо.

Две години игра в Ловеч и спечели всичко възможно. Какви са спомените ти от този период?

- Само хубави спомени имам. Бях много по-млад. Веднага взехме купата, а след това и още трофеи. За първи път бях в чужбина и само на 22 години. Отначало не беше много лесно, но в отбора бяхме петима французи и бързо се адаптирах. След шест месеца започнах да говоря български и това беше голям плюс за мен. Беше хубаво.

Защо реши да преминеш в Лудогорец? Как се стигна до този трансфер?

- Направих три години в Ловеч и исках да видя нещо друго. Трябваше да подписвам договор с един отбор от втора дивизия на Франция, но точно като стигнах там, Гриша Ганчев ми се обади и ми каза: "Недей да подписваш още. Може да се разбереш с един друг български отбор." След това ми се обади Кирил Домусчиев. Каза ми да дойда в София да говорим и след това да реша. За три дни пътувах два пъти от България до Франция и обратно. Разбрахме се с Кирил Домусчиев и така.

А днес може ли да те изпратят от ЦСКА в Лудогорец?

- Мисля, че не. Също и от Лудогорец в ЦСКА, но тогава стана.

В Лудогорец стана четири пъти подред шампион. Би ли сравнил двата отбора - този в Ловеч и този в Разград?

- Доста си приличаха, защото Ловеч и Разград не са много различни градове. Не са от най-големите. В отборите имаше хубав микс между българи и чужденци. И в Литекс, и в Лудогорец имахме страшен колектив. Затова успяхме да спечелим титли. Никой не очакваше, но в първата година в Лудогорец взехме Купата и първенството. С Литекс беше същото. Надявам се, че тази година може да стане същото, защото пак имаме един много хубав колектив. Може да играем още по-добре и се надявам да го постигнем.

Коя от титлите ти беше най-лесна?

- Най-лесна беше може би третата с Лудогорец. Първите две се решиха в последния мач, а третият път бяхме шампиони по-рано.

Спомена за титлите, които се решиха в последните кръгове. Помниш ли онзи мач между Левски и Славия, в който "белите" ви подариха титлата?

- Да, наистина беше голям подарък. Не го очаквахме. Имах билети за следващия ден за Франция, защото не очаквахме да станем шампиони. Беше много приятна изненада и не се прибрах у дома на следващия ден, а празнувахме.

Имаш шест Суперкупи и Купи на България. Коя ти е най на сърцето?

- Може би Суперкупата, при която бихме с 2:1, а аз вкарах победния гол. Най-сладко беше тогава. А и моите родители бяха на стадиона и беше много хубаво.

Как ти се вижда ЦСКА отвътре? Каква е разликата между Литекс, Лудогорец и ЦСКА?

- Доста си приличат. Има добър микс между българи и чужденци, което е голям плюс за отбора. В съблекалнята всички сме много близки. Колективът се прави с мачове като този срещу Лудогорец за Купата. Когато е трудно, но печелиш, естествено е по-сладко.

А публиката?

- Публиката е страхотна! Не само срещу Лудогорец, а на всеки мач публиката е уникална! За първи път виждам такова нещо. Те са 12-ият ни играч. Помагат ни не само в София, а и когато гостуваме.

Може би това е разликата в тези три клуба, че ЦСКА наистина притежава доста голяма фенска маса.

- Да, наистина това е голяма разлика с Литекс и Лудогорец. И там имаше фенове, но онзи ден на стадиона имаше може би 15 хиляди. Много ни помагат. Когато ни е трудно, те са зад нас и продължаваме напред всички заедно.

Не малко мачове се решават от съдийски грешки. Има ли умисъл в решенията на реферите според теб?

- Не, по принцип не харесвам да коментирам това. Нормално е понякога съдиите да сгрешат, както и ние, футболистите. Не мисля, че е нарочно. Ние не сме роботи. Всички грешим, съдиите също.

А за червения картон, който искаха срещу теб от Лудогорец? Кажи за тази ситуация...

- Според мен е спорно. Можеше и да ми даде червен картон, но можеше и да свири фаул за нас. На камерата не си личи добре, но той малко ме бутна.

Кажи за румънското първенство, беше в Университатя (Крайова). Прилича ли си с българското? Какво ти допадна там и какво не?

- Да, прилича си. И там ми харесва. Където и да съм, съм щастлив. Играх там шест месеца и беше хубаво. Но не исках да продължа там, защото можех да дойда тук в ЦСКА. Взех това решение, защото за мен и за семейството ми беше най-добре да дойдем тук.

С Бодуров се разбирате отлично.

- Да, даже и в Литекс играхме заедно. Много добре беше, сега също. Той има неща, които аз нямам и може би обратното. Затова добре се разбираме. Но също и с Чорбаджийски, който също е добър футболист. Тримата се въртим и засега имаме добър успех.