Атанас Търев на 60 - великият скачач си остава ненадминат

Най-бележитият български състезател на овчарски скок за всички времена безспорно е Атанас Търев. Повече от десетилетие той неуморно атакуваше летвата с пръта и несъмнено остави неизличими следи в аналите на родната атлетика.

Днес Търев празанува кръгла годишнина (60 г.) и това е един скромен повод отново да припомним най-ярките моменти от неповторимата му спортна кариера.

Роден в с. Болярово на 31 януари 1958 г., през 1969 г. Атанас кандидатства в V клас на спортното училище в Пловдив и попада в ръцете на известния специалист Константин Ковачев. Това предопределя до голяма степен всичко, което се случва с талантливия и целеустремен момък. Скоро в групата на Ковачев се присъединява и Иван Тупаров (първият българин преминал осемте метра в скока на дължина!) и двамата с Атанас заедно проправят пътя си към рекордите и медалите.

Първи медал, първа шампионска титла в България

През зимата на 1974 г. в зала „Фестивална” Атанас Търев печели първия си медал от национално първенство – бронзов на вочарски скок с... 3.70 м. През лятото на Петата републиканска Спартакиада медалът вече е сребърен – все при юношите младша възраст. На следващата 1975-ма Ковачев решава да пробват с Търев и скока на дължина. Е, Наско преминава седемте метра (7.13 м), но треньорът решава да спре с експериментите и дисциплината е строго определена – овчарски скок... Но златният медал все още се изплъзва – на републиканското в София Търев с 4.50 м остава втори, след Тома Тодоров.

На международния юношески турнир „Дружба” в Зельона Гура през август Атанас Търев е на косъм да преодолеее мечтаните 5.00 м. Оставайки с 4.90 м втори (след руснака Виктор Спасов), Търев заедно с другаря си Тупаров (трети в скока на дължина със 7.41 м) носят на Ковачев удовлетворение и смели очаквания.

Първи успешен скок над 5-те метра

Той се случва на 15 януари 1977 г. във Вилнюс, където най-добрите български скачачи провеждат тренировъчни лагери всяка зима през януари! Наско успява още в първия си опит на 5.02 м! Така Търев е третият българин въобще (след Веселин Цонев и Стефан Стефанов) преминал 5-те метра. През лятото Търев и Тупаров са единствените българи с медали от европейското първенство за юноши в Донецк. Тупаров е втори на скок дължина със 7.63 м, а с 5.10 м Търев става трети в овчарския скок.

 Рекорд след рекорд...

 Търев почва да чупи националния рекорд с такава лекота, че специалистите почват да му предричат и... световния връх. Общо 32 национални рекорда (18 на открито и 14 в зала) характеризират Атанас Търев като един от най-плодовитите български рекорди! На открито Търев стига до 5.80 м (1986 г.), а в зала – до 5.70 (1986).

 Първа Олимпиада

 Преди Игрите в Москва 1980 г. Атанас довежда рекорда до 5.44 м (преди това на европейското в зала в Зинделфинген двамата с Антон Паскалев пореминава 5.40 м и Търев остава 11-а, а Паскалев – седми). В съветската столица Търев започва на 5.25 и... свършва на 5.35 м (в квалификацията), като и в трите си опита на 5.35 допуска една и съща грешка и се разминава с възможността да участва на финала.

 По същото това време (през 1981 г.) в сектора се появяват Иво Янчев и Станимир Пенчев, които си позволяват дори да побеждават Търев. През същата тази 81-ва Янев (5.61) и Търев (5.51) виждат, че магическите 5.50 м не са чак толкова страшни.

 В люта битка със съветските скачачи

 На европейското в Атина през септември 1982 г. Атанас се справя с лекота в квалификацията (успех на 5.45 м). На финала Търев скача пети поред, преди руснаците Поляков, Черняев и Крупски. След 5.25 и 5.45 Търев „отива” направо на 5.60 м. Поляков и Крупски сполучват от раз на тези 5.60 м. А Търев на два пъти събаря летвата. „И в двата си опита прибързахи пропилях шанса си за златото!” спомня си по-късно шампионът ни. Е, в третия си скок Търев все пак превзема тези 5.60 м и това му осигурява бронза... Но неудовлетвореността от изпуснатия шанс е залог за бъдещите срещи със съветските скачачи.

 На първото световно първенство в Хелзинки (август 1983 г.) овчарските скачачи имат малшанса да „случат” с извънредно лошо време. Квалификацжията е отлагана два пъти (първият път Търев сполучва на 5.40 м!). Решено е всичките 27 (!) атлети да се включат направо на финала в неделя на 14-и август. Търев записва за своя начална височина 5.40 м и ги скача от... третия път. 5.50 и 5.60 са скочени от първи опит (само Константин Волков преодолява 5.60 от първи опит, а Сергей Бубка се измъква едва в третия си скок). След което украинецът Бубка преминава 5.70 в първия си скок и става най-изненадващият световен шампион. Само двата фаула на Търев го лишават от среброто и българинът се окичва с бронз. Веднага след Хелзинки Търев се подлага на операция на ахилесовите сухожилия, но бързо се връща в сектора жаден за нови победи и рекорди.

Пропусната Олимпиада

През 1984 г. българските спортисти не участват на Олимпиадата в Лос Анджелис. Но Търев е познатият боец и се извисява до 5.72 и второто място на Олимпийския ден в Берлин. През зима 1985 Наско грабва още един бронзов медал – на европейското в зала в Атина Търев подобрява рекорда в зала – 5.60 м.

Най-после злато

 Атанас Търев изчаква най-сетне своя звезден миг... На поредното европейско в зала в Мадрид (февруари 1986 г.) рекордьорът ни се надлъгва с поляка Мариан Коласа. С 5.70 м от първи опит (български рекорд в зала) Търев надхитрява Коласа и най-накрая стъпва на най-високото стъпало на стълбичката за награждаване. За жалост, на европейското на открито в Щутгарт същата година (29 август) Търев избира непечеливша тактика и след сполука на 5.70 отива направо на 5.80. С преодолени 5.75 Василий Бубка (СССР) и Филип Коле (Фр) го изпреварват за среброто и бронза. А неоспоримият победител е вездесъщият Сергей Бубка (5.85). Само четири дни по-късно – на 2 септември в Лозана Търев мощно доказва правото си да претендира за нещо повече от четвъртото си място – нов рекорд на България с 5.80 м.

Търев – пример за по-младите

 В онези години на възход на българския овчарски скок Атанас Търев увлича след себе си и останалите младежи. На националния ни шампионат в София през август 1987 г. ПЕТИМА българи преминават 5.50 м (!). Шампион е Николай Николов с 5.65, следван от Търев и Делко Лесев с по 5.60 м и Станимир Пенчев и Валентин Видев с по 5.50 м! Логичното продължение на прогреса (всъщност вече факт няколко години) е световното първенство в Рим. ТРИМА българи са сред ПЪРВИТЕ ОСЕМ – Николай Николов пети с 5.70 м, Делко Лесев седми с 5.60 м и Атанас Търев  - осми също с 5.60 м.

Нещастието на Олимпиадата в Сеул.

През зимата на 1988 г. на европейското в зала в Будапеща двама българи са на почетната стълбичка – Николай Николов е втори с 5.70 м, а Търев е трети с 5.70 м. Превъзхожда ги само Радион Гатаулин (СССР) с 5.75 м.

 Всички се готвят за развръзката на Олимпиадата в Сеул... И тук се случва белята. На загрявката на калификацията кореецът Джа-Бик Лий прави причудливи упражнения с пръта и така халосва Атанас, че нашият атлет изпада за няколко минути в несвяст. Все пак Търев се държи мъжки и се опитва да се справи с 5.40 м. Няма как да се справи, въпреки лекарската помощ.

Последната година за Атанас Търев в сектора е 1989-а. Той я приключва с 5.52 м и с многото контузии и болежки в краката и раменете.

Рекордьорът – отдаден и досега на любимия спорт

Атанас Търев постепенно развива успешен бизнес в Пловдив. Дейността му се разпростира в различни посоки. Но атлетът с голямо сърце не изоставя атлетиката. И най-вече любимия клуб Тракия-Пловдив. И в момента той изцяло е поел изцяло издръжката на клуба, а на президентското място е европейската шампионка на 800 м Лиляна Томова. Дълги години Търев ръководеше и ветеранската атлетика в България. Шампионатите за по-възрастните се провеждаха с изключителното му съдействие и помощ. Атанас Търев имаше и твърдото намерение да поеме основния ремонт на любимия градски стадион в сърцето на Пловдив, но непредвидени обстоятелства го възпряха от начинанията му.

С изключителния си дух и воля Атанас Търев беше и продължава да бъде пример за поколението български скачачи от 70-е и 80-е години (а и по-късно) и определено бе стимул и пример за подражание на младежите от „златните години” на българския овчарски скок.

 Александър Вангелов