Армен Назарян: Българин съм колкото и вие

Българите и арменците имат много общи неща. От 11 години обаче те със сигурност са с едно повече - двете страни делят олимпийския шампион Армен Назарян.

Един арменец може много лесно да стане българин и да си остане арменец. Това важи с пълна сила за един от най-великите класици в историята на борбата.

Назарян определено е сред най-големите, излизали някога на тепиха, но въпреки това не бе избран за спортист №1 на България. За родната си Армения печели европейски титли през 1994 и 1995, година по-късно грабва златен олимпийски медал в Атланта. През 1997 г. получава българско гражданство, след като приема щедрата оферта на Гриша Ганчев.

"Дойдох в България заради Гриша Ганчев. Той е човекът, който дава всичко за борбата", признава Назарян.

В следващите няколко години Армен постига всичко с трикото на България. Печели второ олимпийско злато от Сидни 2000 и три световни и още четири европейски титли. През 1998 и 2003 г. е избран за най-добър борец в класическия стил, с което стана първият класик, който на два пъти е удостоен със званието, а през 2005 г. е приет в Залата на славата на ФИЛА в Оклахома. Особено внушително е постижението му от световното първенство в Ню Йорк през 2003 г., когато печели титлата с невероятно превъзходство. Същата година грабва и европейска титла - и да иска, няма какво повече да направи.

Това обаче е причината за единствения скандал след пристигането му в България. В края на годината Назарян остава втори в класацията за спортист на годината след двойния световен шампион по спортна гимнастика Йордан Йовчев. Армен едва не се разплаква по време на награждаването.

"По-лесно ще спечеля трета олимпийска титла, отколкото класацията. От друга страна, това ме амбицира още повече да спечеля златен медал и от игрите в Атина'04. А може и това да не е достатъчно? Не мога да кажа, че съм сърдит, и догодина няма да дойда на награждаването. Страхувам се обаче, че журналистите не са гласували по съвест и някой е повлиял в техния избор. В крайна сметка и второто място не е лошо. След мен останаха и други големи шампиони на България. Аз винаги развявам българския флаг, защото чувствам България като моя втора родина. Тук живея както аз, така и моите роднини. Тук се роди и детето ми Едмонт, така че съм българин, колкото и вие сте", ядосва се борецът. През цялото време не казва и една лоша дума за съперниците си или за журналистите, които го поставят на иначе непознатото му второ място. Всеки български спортен фен би се зарадвал, ако скоро отново има подобен скандал.

Извън тепиха Армен е за пример. Тази година със съпругата му Инга ще отбележат десет години от сватбата. През това време се родиха трите им деца - синовете Едмонт и Гриша и дъщеричката Инеса. Армен вече има повече време за семейството си, макар че доста трудно се раздели с борбата.

"На стари години всичко боли. Но трябва да стискам зъби. Няма време вече да мисля къде ме боли. Болка се лекува с болка. Свикнал съм. Ще издържа", казваше Армен. През 2008 г. в Пекин стана ясно, че вече не е това страшилище за съперниците, което бе някога. Оттегли се от тепиха в края на 2009 г., а на следващата година се върна, колкото да спечели още един медал от престижния турнир "Дейвид Шулц" в САЩ. След това дойде неизбежният край. Когато стана ясно, че хвърля трикото, заваляха покани от САЩ, Великобритания, Иран и къде ли не. Армен обаче предпочете да остане в България и да помага с каквото може на младите борци. Може да предпочита арменските ястия, но със сигурност е 100 процента българин.