Анатолий Гуйдя: В Молдова пренесох българския модел

Анатолий Гуйдя е спечелил 7 медала за България в свободната борба, както и европейска титла през 2003 г. След олимпиадата Лондон 2012 бившият национал, роден в Молдова, се оттегли от тепиха. Той е завършил икономика и мениджмънт в Международния независим университет в Кишинев. Магистър е по спорт и е автор на първата книга за борба в родината си. 

В качеството си на вицепрезидент на Молдовската федерация по борба и втори треньор в националния отбор Гуйдя доведе тима на турнирите "Дан Колов" и "Никола Петров" в Пловдив. Гостите си тръгнаха със злато, сребро и три пети места.

- Анатолий, как се чувствате пак в България?
- Много добре, имам много приятели. В същото време ми е тъжно, защото вече съм от другата страна, а не с националния отбор на България.

- Допада ли ви новото амплоа?
- Харесва ми, различно е. Имаме си традиции, взаимно уважение между спортист и треньор, но няма полицейско отношение (б.р - смее се). А моделът на работа в България се опитвам да пренеса в Молдова.

- Какво например?
- Досега при нас имаше други критерии за селекция на националния отбор. Единственият фактор, който беше важен, е да си шампион на страната - без значение какво класиране имаш на международни турнири, което смятам за неправилно. И ако резултатите са "на кантар" трябва да има и преборвания. Искам да няма деление на борците на наши и ваши.

- А има ли такова?
- За съжаление. При нас е още системата от соца. Заплатата на националния треньор зависи от това колко негови борци има в отбора. И той, разбира се, кани своите. Смятам, че заплащането трябва да е според резултатите на целия отбор, а не на единици. Същото е и за помощник-треньорите. Всичко се превръща в битка за интереси.

- Какво искате да наложите?
- Благоприятен климат в отбора, който да даде мотивация и стимул. А когато състезателят е спокоен, ще има взаимно доверие и оттам ще дойдат резултатите. Сега правя досие за всеки борец. В него е отразено всичко - здравословно състояние, класиране, график на посещение на тренировки... Искам абсолютна прозрачност. Така че първият, вторият, третият в категорията да имат равен старт за титулярното място в отбора. И когато дойде времето за селекция, сядаме и говорим с факти. Имаш ли успехи - оставаш. Нямаш ли - хвърляш оставката и даваш път на друг.

- А като вицепрезидент какво ще коригирате?
- Нямаме този колектив, който е в Българската федерация по борба, създаден от президента Валентин Йорданов - всеки си знае ангажиментите и си гони нещата. Не крия, че често се обаждам за консултации. Този начин на работа също се опитвам да наложа в Молдова. Освен това говорих с Йорданов за съвместни лагери - ще е полезно за двата отбора, но и финансово по-изгодно.

- Да не би отново да ви видим на тепиха?
- Колебая се - трудно е да се откажа съвсем. Засега искам да погледна нещата отстрани, да се убедя кой път е правилният. И окончателно ще реша. Но със сигурност тази година ще се боря в Германия за "Вайнгартен", отборът с който миналия сезон станах шампион.

- Не ви ли предложиха да останете в България, да помагате?
- Напротив. Но когато сравних двете предложения, те се оказаха на кантар. Надделя привързаността към семейството ми. То живее в Молдова. Докато се състезавах доста време бяхме разделени. Затова реших, че трябва да съм с тях. Иначе България много ми липсва.

"Tруд"