Анализът на Мирър: Защо Моуриньо изпусна юздите в Юнайтед

Манчестър Юнайтед означава много неща. В онези години, когато трофеите се трупаха, сякаш някакъв гигантски магнит ги привлича на "Олд Трафорд", Юнайтед се свързваше обикновено с няколко думи: талант, силни усещания, изобретателност. Отбори, пълни с класни играчи, показващи победен футбол. Но след една седмица, която Жозе Моуриньо ще иска бързо да забрави, дойде подходящият момент да запитаме къде изчезна тази романтика. И дали Специалния вече не е изгубил своята великолепна непогрешимост. Със сигурност тази седмица се оказа много дълга за най-добрия сред португалците.

А фактът, че отхвърлените от него в Челси Кевин де Брюн и Ромелу Лукаку сега изглеждат завършени звезди от най-висока класа във Висшата лига, показват, че дори преценката на португалеца може да бъде използвана срещу него. Да, сър, достатъчни бяха последните няколко дни, за да бъде вдигната тревога относно лидерските качества и тактиката на Моуриньо на новия му пост. Не се очакваше да стане така. Само преди 6 седмици бях предрекъл, че се очертава борба за титлата между два отбора с надмощие на манчестърци. Но резултатите променят възприятията и може би е дошло точното време да попитаме дали Моуриньо не е изпуснал положението.

Неговото падение на "Стамфорд Бридж" бе зрелищно. А впоследствие публиката и всички останали отбелязаха, че връзката му с играчите е била напълно прекъсната. Което може да се замете под килима, когато се вземе предвид останалата част от звездната му биография. Затова си беше истински удар, когато хората, взимащи решенията в клуба, представиха португалеца. Само че на "Етихад" идването на Пеп Гуардиола буквално съживи отбора му. Например Рахийм Стърлинг вместо предишната му роля на изгубено малко момче сега е изпълнен със самочувствие. Де Брюн въобще не беше дръпнат назад, както някои специалисти прогнозираха, а преместен навътре, за да получава топката възможно най-често. И - леле! Дори резерви като Фабиан Делф например се похвалиха как само за месец с Гуардиола са научили повече за футбола, отколкото от всичките си досегашни треньори, взети заедно.  А къде е радостта в Манчестър Юнайтед на Моуриньо?

Всъщност къде е енергията, къде е отчаяната храброст? Увехнала като еднодневна маруля. И кога той ще направи нещо по въпроса? Може би е дошло време Маркъс Рашфорд да се използва постоянно около мощния Златан Ибрахимович? Защо Моуриньо така и не може да измъкне верен тон от Антони Марсиал, след като младият французин показа, че може да бъде истинско страшилище през втората част от миналия сезон? Защо отборът играе ходом? Без тонус и посока. Експерти се надпреварват да го критикуват за неправилното използване на струващия 89 милиона паунда Пол Погба. Не знаеше ли босът на Юнайтед, че халфът бе толкова полезен в Ювентус, защото бе един от тримата в "машинното отделение", а не поставен като щит пред отбраната? И още, и още. Нека да си го кажем: Луис ван Гаал щеше да бъде разпнат от всички страни, ако бе сервирал това, което Моуриньо показа през последната седмица. 

Поне Арогантния имаше смелостта да вкара в състава младежите на клуба, за да види дали те могат да вършат работа. А какъв е планът за Уейн Руни? Има много въпроси около Руни, Рашфорд, Марсиал... списъкът е дълъг. Тази седмица плъзнаха първите слухове, че Хенрик Мхитарян е недоволен - арменецът мърмори, че е използван на погрешния пост. А той е в Манчестър Юнайтед едва от 2 месеца... За мениджър, който направи име чрез използването на подробни досиета, раздвижило Челси от сезон 2004/05, това изглежда твърде странно. Наистина ли той не знае къде да пуска Мхитарян? В Дортмунд плеймейкърът постоянно играеше с топката и имаше разрешение да прави шоу. А тук изглежда окован и напълно безполезен. 

Въпроси, въпроси, въпроси... На Моуриньо му дадоха пълна свобода на "Олд Трафорд". Но в момента той се проваля. А на фона на летящия Гуардиола Моуриньо трябва да намери отговорите. И то бързо.

Нийл Моксли, "Мирър", превод на "7 дни спорт"