Александър Попов: Публиката ни вкара в историята

галерия:

снимка: volleyball.bg

Традиционно сдържан, в последните 24 часа треньорът на ЦСКА Александър Попов се усмихва по-често от обичайното. Воденият от него ЦСКА влезе в историята като първия български отбор, прескочил груповата фаза на Шампионската лига. Сега червените имат нелеката задача да се справят с полския Ресовия. Ето какво каза 37-годишният Попов пред "7 дни спорт" след жребия в Люксембург.

 

- Лек жребий ли изтегли ЦСКА, г-н Попов?
- Избягвам да давам такива оценки. Ресовия е много сериозен отбор с голям бюджет. През лятото играхме контрола с тях и загубихме. Въпреки това се представихме добре.

 

- Какви са шансовете на ЦСКА да продължи напред?
- Всеки отбор има своите шансове. Никога не съм искал да бъда пророк. Искам да покажем волейбола, който може да играем. Ако сме спокойни, може да се получи. Не трябва да подценяваме и факта, че поляците имат един много опитен треньор в лицето на Любомир Травица.

 

- Домакински отбор ли е ЦСКА?
- Да, но в това няма нищо лошо. Малко са отборите в Европа, който играят силно и като гости, и като домакини. Победите вкъщи са нормални за по-слабите. Не казвам, че ЦСКА е такъв, но у дома и стените помагат, публиката ти дава криле и момчетата играят по съвсем друг начин. Заради победите у дома влязохме в историята.

 

- Доколко помогнаха феновете?
- Не мога да намеря думи, с които да се отблагодаря на нашата публика. Феновете ни са велики. Също така искам да изкажа искрени благодарности на организаторите в Самоков. Там наистина всичко беше перфектно.

 

- Все пак Зенит дойде с втория си състав...
- Това по никакъв начин не прави постигнатото от нас по-малко значимо. В отбора на Зенит играха волейболисти, които са сред най-добрите в Русия.

 

- Имаше ли моменти, в които се съмнявахте, че няма да прескочите груповата фаза?
- Първо искам да благодаря на момчетата, защото те наистина показаха, че са истински мъже. Без тяхната воля нямаше да успеем. Иначе след двете загуби навън от Уникаха и Тур нямаше как да не падне настроението. Аз обаче вярвах, че сме готови да направим нещо голямо и успяхме.