Класиките на бокса: Тайсън - Съглас и сензацията на века

В рубриката си "Класиките на бокса" ще ви припомним някои от най-важните, незабравими и класически мачове в историята на един от най-обичаните спортове на земното кълбо.

За разлика от отборните и колективни надпревари, боксът е индивидуална проява на кураж, воля и сърце, където всеки боец е длъжен да се грижи сам за себе си. На ринга оставаш напълно сам срещу страховете си, като единствено от теб зависи дали ще слезеш от него по същия начин, по който си се и качил - изправен и горд.

Историята на този спорт познава изключително големи съперничества. Някои от тях започнали и завършили с един-единствен сблъсък, други - превърнали се в поредици или трилогии. Нека си припомним за някои от тях.

Едва ли някога е имало по-голяма сензация в историята на бокса. Не и по-шокираща такава от това, което се случи в японската столица Токио преди точно 24 години.

Непобедимият, безпощадният, напълно помитащ всичко по пътя си Майк Тайсън се свлича на пода в 10-ия рунд, бивайки нокаутиран от Джеймс "Бъстър" Дъглас. В мач, който дори не предвещава кой знае какви трудности за най-младия световен шампион в историята.

Никой не може да повярва на очите си. Животното от Бруклин е укротено и поставено в клетка за първи път в кариерата си. Неочаквано и изневиделица. Това е и първа загуба в кариерата на Майк Тайсън, който до момента може да се похвали с 37 победи от 37 мача. Повечете от които завършили с бързи нокаути.

На 11 февруари 1990 година Майк Тайсън губи световните си титли в тежка категория, а в последствие признава, че е подценил сериозно двубоя си с Бъстър Дъглас. Майк не взима насериозно тренировките преди мача, явно очаквайки, че скованият от страх Дъглас ще се победи сам.

Има обаче нещо, което Майк Тайсън не успява да предвиди. Нещо, което може би и изстрелва Бъстър Дъглас към най-шокиращия момент в историята на спорта.

Майката на Бъстър Дъглас умира едва 23 дни преди мача му с Майк Тайсън. Вместо обаче да преклони глава или нещо повече - да отложи двубоя си за световната корона, Дъглас намира възможно най-силната мотивация, за да постави Тайсън на колене. Твърдо уверен, че покойната Лула Пърл го наблюдава от небесата, Дъглас започва да "обработва" Животното с точни леви прави и силни десни, своевременно избягвайки мощните удари на шампиона.

Майк Тайсън пък е неузнаваем. Слабата подготовка за двубоя прави Животното бавен и статичен. Тайсън не се движи достатъчно, не движи и главата си, което го прави лесна мишена за дисциплинирания му опонент. В края на петия рунд лявото око на Майк вече е подуто, в следствие на многото стоварени десни от страна на Бъстър Дъглас. Коментаторите на HBO пък отбелязват, че никога досега Тайсън не е понасял толкова бой в кариерата си.

В осмия рунд изглежда така, сякаш най-голямата звезда на тежка категория все пак ще измъкне мача. Тайсън сваля Дъглас на пода с тежък ъперкът, но претендентът успява да се изправи на девет при съдийското отброяване.

В деветия рунд Майк Тайсън опитва всячески да приключи срещата с нокаут. Вместо това обаче, силна комбинация на Дъглас праща шампиона на въжетата. Животното едвам оцелява до гонга, но десетият рунд се оказва фатален за него. Бъстър Дъглас използва най-опасното си оръжие - ъперкътът с дясна ръка, който умело подготвя с редовния си ляв прав. Следват още няколко попадения и Майк Тайсън е пратен в нокдаун за първи път в кариерата си, а висящата от устните му гума се превръща в знаков образ от срещата. Непобедимият звяр от Бруклин е сломен, а Джеймс "Бъстър" Дъглас печели световните титли в тежка категория, които в последствие губи от Ивендър Холифийлд.

Особено трогателно е интервюто в минутите след големия триумф на Бъстър Дъглас. Попитан как е успял да стори невъзможното, нокаутирвайки един от най-жестоките и безмилостни шампиони в историята, Дъглас отговаря през сълзи: "Направих го заради майка ми. Господ да благослови душата й".