Мирела Демирева е едно от най-известните имена в модерната история и настояще на българската лека атлетика.
Благодарение на нейната класа и тази на опитната Венелина Венева-Матеева родните фенове на Царицата на спортовете видяха цели две българки на финала на скок височина на Европейското първенство в зала в Гьотеборг.
23-годишната Демирева подобри с два сантиметра личния си рекорд, след като преодоля 192 см (водещата снимка е именно от този специален момент на Шампионата).
Тя имаше изключително натоварена програма в последните дни на сезона в зала, като участва в 3 турнира в рамките на 5 дни, завършвайки с победа в надпревара в германския град Десау.
Там тя преодоля 190 см и за втори път успя да мине тази психологическа граница през зимната кампания.
Сега за възпитаничката на Лили Видева завърши заслужената, но кратка почивка (само 3 дни), преди да започнат усилените подготовки за сезона на открито.
Sporta.bg потърси за интервю Мирела Демирева след края на зимната част от календара, за да представи на читатели по-близък поглед към професионалния спортен живот на атлетката.
Тя говори за проблемите, с които се сблъсква в тренировките си в България, за мечтите и целите си, както и за част от личния си живот.
Ето как отговори Демирева на въпросите на Sporta.bg:
Завърши сезона в зала с победа в Германия, разкажи за конкуренцията там и за удовлетворението ти от успеха с резултат 190 см.
Щастлива съм, че успях да се събера за последния си за този сезон старт. Бях много изморена, финалът на Европейското беше непосредствено преди 2 дена.
Личният рекорд от Гьотеборг ми донесе увереност, което подпомогна достойния за мен завършек на сезона.
Преодоляването на "кризисни" височини от първи опит е изключително важно в скока на височина. Като цяло повечето скачачки бяхме сравнително на сходно ниво като резултати. 190 от първи опит ми осигури победата.
Европейското първенство беше очаквано с голям интерес - ти записа личен рекорд, успя ли да оправдаеш очакванията си и да постигнеш целите си в Гьотеборг?
За зимния сезон аз и моята треньорка си бяхме поставили за цел участие във финала в Гьотеборг и развиване на най-висока форма именно тогава. Разбира се, искаше ми се да поставя по- добър резултат на финала.
Но избирам да се съсредоточа върху позитивното. Прогресът, макар и с малки стъпки, и запазването на отношението към скока, са основна максима в нашия отбор.
В последни дни програмата ти беше много натоварена - 3 старта за 5 дни, как се справи с умората и според теб полезно ли е за един атлет подобни чести участия?
Не съм свикната на такава интензивност. Това е не само физическа, а и психическа умора. Смятам, че това е нещо което трябва да усъвършенствам, за да бъда по- конкурентоспособна за в бъдеще.
Много твои колеги бяха притеснени за това как ще протече подготовката им през зимата и как ще се отрази на резултатите по време на сезона в зала. Ти къде тренира и доволна ли си като цяло от постиженията си в зала?
Зимната подготовка е основен проблем в България. Леката атлетика се състои от множество дисциплини, а често условията не поддържат тази комплексност. В София тази зима скочище за висок скок имаше единствено в залата на НСА.
Именно там тренирах и аз. Искам да благодаря за възможността да се готвя там, макар условията, предназначени основно за студенти, не са подходящи за развитие на професионален спорт. Сезонът беше труден, но въпреки всичко съм удовлетворена от себе си.
Какви са плановете ти за тренировките преди началото на състезанията на открито?
Имах три дена почивка и започвам подготовката за сезона на открито веднага след това. Надявам се времето да е с нас и да излезем вече на стадиона. Лагерите са задължителни. Все пак предстои Световно първенство и сезонът няма да е лек.
В Гьотеборг спечелихме медал в лицето на Тезджан Наимова, според теб развиваме ли се и къде се намира българската лека атлетика в европейски мащаб?
Настроена съм позитивно към развитието на нашия спорт. Макар трудните условия в България за развитие на професионален спорт, тук винаги е имало големи таланти и резултати на световно ниво.
Медалите на Тезджан и Ивет (Демирева визира златото от Европейското първенство в Хелзинки през 2012-та), както и постиженията на редица други българи са сериозен показател за това.
На Европейско ниво имаме едно достойно представяне и вярвам, че положението ще се подобрява.
Виждала си на какво ниво е организацията на големите турнири, според теб България може ли да домакинства на по-сериозен шампионат от Балканиада, например?
Организацията на форум от голям мащаб е изключително трудно. България показа, че може да се справи с домакинството както на Балканиада, така и на Световно по полумаратон, Европейско по зимни хвърляния.
Но като цяло по-добрата база, финансиране и интерес от страна на феновете е необходимо да бъдат в по-сериозен мащаб.
Кой фактор най-много ти даваше сили да се бориш по време на дългото си възстановяване от контузията преди години?
Бих определила себе си като късметлийка. Обградена съм от много хора, които ме обичат и помагат. Това са не само моите близки, приятели и треньори, а и много физиотерапевти, доктори и федерация.
Тяхната помощ ме научи да бъда изключително благодарна днес, когато съм отново на пистата. Наред с това голямата ми любов към спорта и вяра в себе си ми помогнаха да изляза от този период много по-подготвена за големия спорт от преди.
Какви са целите ти до края на 2013-та година и като цяло в кариерата ти?
Разбира се моята най-голяма мечта е да покоря поставения преди толкова много години от Стефка Костадинова световен рекорд в дисциплината. Но най- важното за мен е, че скокът ми носи голямо удовлетворение и щастие. Прогресът е основната ми цел.
Вярвам, че титлите идват тогава, когато си готов за тях. Покритие на "А "норматив - 195 см за Световното първенство в Москва, участието на финал и един нов личен резултат биха направили сезонът ми изключително успешен. Това са и поставените от мен и моята треньорка цели за лято 2013.
Етикети:Франция
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ