Леонид Базан пред Sporta.bg: Симеон Щерев и като не е треньор, винаги е с нас

Леонид Базан е роден на 11-ти юни 1985-та година в украинското селище Виноградовка, област Одеса. През 2010-та година взе български паспорт, който чака цели 24 месеца, като талантът му е забелязан от българските треньори.

Христо Асенов и Симеон Щерев са хората, които са му помогнали да дойде в България и да се бори под нашето знаме. Щерев веднага се е съгласил да го привлече в националния отбор по свободна борба, като единствено процедурата по изваждане на паспорт се е забавила повече от очакваното.

Въпреки това Базан носи медал на България още от първото голямо състезание, в което участва официално като роден борец, а след това и Европейското първенство миналата година в Дортмунд.

Там Леонид печели сребърен медал, който на връщане в София посвети на всички българи с широка усмивка на облекчение. Иначе и през 2011-та година на Шампионата на Стария континент Базан се окичва със сребърното отличие, а в кариерата си има и два бронзови медала от Световни първенства за юноши.

За негово съжаление на Олимпийските игри в Лондон отпадна в първата си среща след поражение от азера Джабраил Хасанов и след това не беше изтеглен до репешажите.

Sporta.bg потърси за интервю Леонид след края на Държавното първенство в софийската зала „Арена Армеец". Базан се подвизаваше в по-горната за него категория до 74 килограма на родния шампионат, но без особен успех.

И той, и новият му треньор в националния отбор Валентин Райчев, заявиха, че неговата категория определено е 66 кг.

Леонид разкри, че ще се подготвя усилено в следващите месеци, за да може да постигне високите си цели. Той не се задоволява с медалите си от предишните големи форуми и е уверен, че най-доброто му постижение тепърва предстои.

Ето как отговори Базан на въпросите на Sporta.bg:

Бори се в по-горната категория до 74 кг в Държавното първенство, как се чувстваше в това амплоа?

Добре се чувствах. (Той регистрира поражение от Мирослав Киров, който в последствие вдигна титлата).

Мислиш ли в бъдеще да продължиш да се бориш при 74-килограмовите?

До 2016-та година не.

Загуби от Мирослав Киров, който стана шампион след това - по-голяма ли беше конкуренцията или не бе свикнал да се състезаваш в тази категория?

Конкуренция винаги има, нормално е да искат да ме надвиват.

Как премина лагера в Белмекен и къде ще протече следващата част от подготовката?

Аз не бях на лагер на Белмекен, готвих се в Германия (Базан е шампион на Германия през 2012-та с тима на „Вайнтгартен", който надви „Кьолербах" с 24:12.

Съотборник на Леонид в отбора е друг български национал Анатолий Гуйдя, а в лагера на съперника се подвизава Димитър Кумчев)

Предстои турнира „Дан Колов" и Европейското първенство, по-късно и Световно, имаш ли поставени цели за 2013-та година?

Цели и задачи винаги има и трябва да се постигат. „Дан Колов" е подготовка преди Европейското първенство.

Ще работя с личния си треньор и с треньорите на националния отбор, за да мога да постигна целите си.

Удовлетворен ли си от постиженията си през 2012-та и с какви чувства се сещаш за нея?

Не съм напълно задоволен. Разочарован съм от лошото си представяне на Олимпийските игри в Лондон. (Те бяха първите за Базан като български състезател и изобщо в кариерата му)

Каква е голямата ти мечта, свързана в борбата?

Олимпийска титла.

Симеон Щерев беше човекът, който ти помогна да дойдеш в България и бе първият ти треньор. Ще ти липсват ли наставленията му?

Симеон Щерев и Христо Асенов от Варна са хората, които ми помогнаха да дойда в България.

Щерев дори като не е треньор на националите, не означава, че не е със своите състезатели. Той винаги е с нас.

Вече близо 4 години си в България, оправдаха ли се очакванията ти от живота тук и доволен ли си, че избра именно тази държава?

Да, доволен съм, че се състезавам за моята родна държава, където израснаха моите деца.

В тези тежки времена за борбата, когато финансирането е по-малко, оправдаван ли е избора да се тренират в Германия? (Михаил Ганев, Анатолий Гуйдя, Кирил Терзиев и Димитър Кумчев са някои от родните борци, които се борят за отбори в Бундеслигата от май до септември месец).

Мишо не тренира, а просто се бори за един от отборите ("Мьомбрис"), както много момчета от българския национален отбор.

Като няма пари, какво да правим? Как да издържаме семействата си?

И накрая, кое свое постижение смяташ за най-значимо в професионален и личен план?

Моето най-добро постижение още не е дошло, тепърва предстои.