Един не особено специален епизод на Специалния

Ерата на Жозе Моуриньо в Реал Мадрид е към своя си край, като броени дни, а може би дори часове, ни делят от това да видим как Специалния за последно се появява на базата "Валдебебас" като треньор на "кралския клуб".

Тази раздяла няма да бъде тъжна, а по-скоро рутинна. Фенове, ръководство и играчи са срещу Специалния, който можеше да се превърне в спасителя на Реал Мадрид, но вместо това се превърна в злото, което провали шансове на най-силния състав да стигне до бленуваната "La decima".

Преди година мнозина вещаеха грандиозен трети сезон за Моуриньо начело на "кралския клуб", който беше определян за отбор №1 за сезон 2011/12, но малцина очакваха това, което последва - крах в първенството, крах в Шампионска лига, крах за Купата на Краля.

"You either die as a hero or live long enough to see yourself become the villain",* гласи една сентенция от "Черния рицар", която може би описва най-добре кариерата на Моуриньо. Той имаше амбиция, имаше идеи, искаше да се реализира, но както всички знаем "пътят към Ада е осеян с добри намерения".

Специалния дойде на "Сантяго Бернабеу" със специална мисия - да детронира Барселона от мястото на най-добър клуб не само в Испания, но и в Европа. Началото всички си го спомняме, а феновете на "белия балет" с голяма доза мъка - 5:0 за каталунците на "Камп Ноу".

Този мач като че ли беляза действията, които предприе Моуриньо в опит да постигне това, за което беше дошъл. Той насочи всички свои усилия към това да създаде машина, която да може да бие Барселона навсякъде - на "Сантяго Бернабеу", на "Камп Ноу", на неутрален терен.

Постепенно това се случи и това стана видно в края на сезон 2011/12, когато Реал Мадрид най-накрая надигра Барселона, и то на "Камп Ноу", гарантирайки си титлата за първи път след 4-годишно прекъсване. Мадрид ликуваше, но цената на това, че "кралския клуб" преодоля "комплекса" Барселона се оказа твърде голяма.

Някъде по пътя фикс идеята на Моруиньо да се наложи над Барселона остави назад облика, лицето и философията на "кралския клуб". Някъде по пътя нещата сериозно се объркаха, а Моуриньо нямаше как да спре свободното си падане.

Сигналът "внимание"

Срещата с Байерн Мюнхен на "Сантяго Бернабеу" (2:1 за домакинтие и загуба след дузпи в полуфинала на Шампионска лига) за много остава малшанс за Реал Мадрид, но още в този двубой се видя, че Моуриньо не се чувства в свои води. До 14' "белия балет" изнесе представление и смаза противника, но след 2:0 треньорът реши да се дръпне в отбрана.

Срещу баварската машина това е абсолютна грешка, тъй като това е отбор, способен на чудеса от храброст. Байерн беше изпаднал в нокдаун, но Моуриньо "дръпна ръчната" и оттам нататък Реал загуби своя облик, а изходът е до болка познат на всеки фен на отбора.

Да, отоборът загуби след дузпи, но изобщо можеше да не се стига до този развой, ако грандът Реал Мадрид не се беше дръпнал в едва ли не глуха защита, за да брани резултата. Това беше и първият сигнал, че нещо куца в уж добре смазаната "специална" машина.

Липсата на облик в началото на сезона

Реал Мадрид не можеше да започне по-добре сезон 2012/13, след като завоюва Суперкупата на Испания в два зрелищни двубоя с Барселона. Както вече споменах, не Барселона беше проблемът на "кралския клуб", който беше свикнал до такава степен на тактиката срещу каталунците, че забрави как да играе срещу останалите отбори.

"Белия балет" започна трагично сезона, като у дома записа 1:1 с отбор на Валенсия, който е далеч от силата си дори през миналия сезон и като по чудо ще се добре до място в Шампионска лига догодина. Липсваха всякакви идеи, а Реал толквоа беше свикнал с идеята за контраатака, че нямаше противодействие на сгъстените отбрани на отборите срещу себе си. Последваха загуби от Хетафе и Севиля и тук Реал изпусна титлата.

Фикс идеята Реал да е по-добър от Барселона беше постигната, но машината скърцаше сериозно срещу далеч по-непретенциозни съперници. Може би ако на света през тази кампания имаше само дербита между двата отбора, "белия балет" щеше да направи требъл.

Загубата на съблекалнята

Незнайно защо Серхио Рамос падна жертва на слабите резултати, като няколко пъти без каквато и да е индикация за проблем с контузия, Моуриньо го остави на пейката. Видимо изнервен защитникът не говореше пред медиите за скандали, но "Марка" на няколко пъти излезе с материали за групички "за" и "против" треньора. Касияс, Рамос, Алонсо и останалите испанци се обърнаха срещу Специалния, докато до отпадането в Шампионска лига Моу имаше подкрепата на Пепе, Роналдо, Коентрао и други.

Червената лампичка в Шампионска лига

Комплексът "Барселона" даде отражение и в Шампионска лига, когато отборът беше тотално надигран на два пъти от Борусия Дортмунд - наглед скромен отбор, но с железен колектив, който буквално се подигра с "белия балет" в груповата фаза. Важно беше да се излезе от груповата фаза, но Реал не го направи по най-убедителния начин. Именно това трябваше да бъде взето под внимание - "кралския клуб" просто нямаше облик срещу отбор, който е близо до класата на тима.

След груповата фаза пък столичани се натресоха на Манчестър Юнайтед и, с ръка на сърцето, смело заявявам, че любимият ми испански тим трябваше да отпадне още тогава. "Червените дяволи" бяха по-добри от своя съперник, а един не до там заслужен червен картон вдъхнови обрат на "Олд Трафорд" и реал триумфира. Но незаслужено.

Последва сблъсък с Галатасарай, който Реал Мадрид спечели с мускули и опит, докато турският гранд може да съжалява много за изпуснатите шансове в първата среща. Реал стигна до полуфинал, където всички се надяваха да се падне Барселона, защото изглеждаш най-преодолимия отбор.

Тоталният крах и сбогуването със злодея

Уви, падна се Борусия, а именно мачовете с немския отбор, примесени със скандалите с футболисти, изпращат Моуриньо като злодей от "Сантяго Бернабеу". 4:1! Нож в сърцето на всеки фен. Треньорът, който се биеше в гърдите всеки път, когато удареше "най-силния отбор в света", се сгромоляса срещу една селекция, която е далеч от имената на футболистите в бели екипи. Реал Мадрид играеше като 10-ия в Германия, който поне се отбранява. Реал и това не правеше. Нямаше идея как да се стигне до гол, а Моуриньо така и не промени очевидно летаргичната си вече тактика, която работеше само срещу Барселона.

Да, на реванша "кралския клуб" защити името си, но отново не знаеше как да реагира, след като 20 минути не успя да вкара. Същите комбинации, същата постройка, всичко едно и също. Всеки тактически кадърен отбор би се нагодил към тази схема, а играчите на Борусия бяха запаметили всяко едно движение на футболистите в бяло от мачовете с Барселона. Нямаше пространства, Роналдо беше покриван от двама и дори трима. Нямаше нищо. Паднаха два гола на отчаянието, но какво от това?

Оттам нататък всичко е ясно - Моуриньо започна да овърта за бъдещето, а дори Кристиано Роналдо и Пепе предадоха фронта и се обърнаха срещу своя треньор. Специалния не успя да обърне развоя на събитията и за капак си тръгва от "Сантяго Бернабеу" с насмешка - Атлетико би Реал Мадрид за първи път от 14 години насам. И грабна трофея, който можеше да спаси загубения сезон на Моуриньо. Сега листчето с треньорите, чиито успехи е подобрил начело на тима, изглежда доста жалка постъпка на човек, който така и не разбра идеята ...

Злодеят, който няма да липсва на никого

Има една мисъл: "Play for the name on the front of the shirt and they will remember the name on the back"**. Моуриньо явно обаче не я беше чувал. Той играеше за своето име и своето наследство. Той не стана едно с клуба и до ден днешен не разбра на какво митично място се намира.

Специалния имаше мисия - Реал Мадрид да се върне на върха на света. Моуриньо обаче имаше друга идея - да бъде по-добър от Барселона, а от там останалото ще се нареди. Той обаче изпусна тънкия момент, в който даде рецептата за победа над Барселона (справка - Байерн Мюнхен), но останалите колоси имаха своя облик, докато Реал имаше този срещу каталунците - независимо дали съперникът е Барселона, Манчестър Юнайтед, Борусия Дортмунд, Хетафе или Севиля.

Днес Моуриньо можеше да е на върха на света, ако беше забравил личната си вражда срещу тима от "Камп Ноу", който все още празнува някъде титлата и хич не се интересува колко специален е Специалния. Може да бъде сигурни, че той не е специален и за тези на "Сантяго Бернабеу". Той спечели титла, взе още две купи, но ще остане в графата треньори-наемници и дори не е близо до статута на светила като Висенте Дел Боске. Нека не споменаваме повече треньори, защото той все пак си ги има на листче в дясната ръка.

А какво ли можеше да стане, ако Специалния беше разбрал специалното място, на което се намира .... Сбогом, Жозе! Ще те помним, но няма да ни липсваш...

Иво Вецев, sporta.bg

* Или умираш като герой, или живееш достатъчно дълго, за да се превърнеш в злодея.