Днес се навършват точно 50 години от една велика българска победа. На 29 декември 1965 година националите ни печелят срещу Белгия с 2:1 и се класират за Мондиал 66', който се провежда в Англия.
Двубоят с белгийците се играе на неутрален терен във Флоренция. Арена на сблъсъка е стадион "Комунале"."Лъвовете" надделяват, а в герой за нашите се превръща легендата Георги Аспарухов - Гунди, който реализира и двете попадения. Тогава Белгия е световна сила, но българите не се предават. Националният ни тим печели с дух, себераздаване, битка за всяка педя терен, и Гунди.
Тогава честта на България защитават още Георги Найденов, Александър Шаламанов, Иван Вуцов, Борис Гаганелов, Димитър Ларгов (капитан), Добромир Жечев, Петър Жеков, Стефан Абаджиев, Димитър Якимов и Иван Колев.
Последният е изгонен минути преди последният съдийски сигнал заради спречкване с противников играч.
Красивият италиански град помни този велик мач. Все още се разказва за съня на Гунди преди срещата, за фокусите, които Мистер Сенко прави на футболистите в самолета, за поздравителната телеграма, която Тодор Живков праща на героите, за отказа на RAI да пусне директен телевизионен сигнал до България и т.н.
"В квалификациите паднахме от Белгия с 5:0 и се наложи да играем трети допълнителен мач с тях. Те бяха много силен отбор. Даже се говореше, че са най-силни в Европа за същата година, показваха ни някаква класация за националните отбори. Треньор на България беше Рудолф Витлачил, чех, голямо светило в световния футбол. Но конците дърпаше председателят на футболната секция към БСФС, тоест федерацията по футбол тогава, Недялко Донски.", споделя капитанът Димитър Ларгов.
"След загубата те двамата взеха решение да сменят девет човека от отбора, който беше разгромен в Брюксел. Останаха само Гаганелов и Аспарухов. На вратата вместо Деянов беше Найденов, в защита влязоха Жечев, Шаламанов и Вуцов, като дясно крило пуснаха Петър Жеков, играха още Митата Якимов, Ването Колев, Теко Абаджиев и аз. Голям риск беше, ама като се замисля, друг път нямаше. Ръководителите ни разчитаха на това, което и се оказа най-важното ни оръжие - себераздаването."
Преди ключовия двубой звездата на нашите Гунди казва на Ларгов: "Ние всички сме на пангара, трябва да запазим спокойствие. Помни ми думата - ще ги бием. Сънувах сън, че съм на тренировка и много плаках. Значи много ще се радваме днес, ще ги бием тия!"
Така и става. Мачът е един от най-великите в родната футболна история.
Източник: bTV
Етикети:Барселона | Мондиал 1966
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ