5,17 мили разделят Юнайтед и Сити, но във футбола са на светлинни години

Майкъл Калвин
"Дейли Мирър"

Създателите на митове от Манчестър Сити имаха лоша седмица. Тя започна с безпрецедентния арест на шейх Иса бин Зайед ал Нахиян, полубрат на собственика на Сити шейх Мансур. Завърши с титлата на градския съперник Юнайтед и опитите на PR лакеите да намалят щетите от грандиозните очаквания.

Поне шейх Иса изглежда няма да се занимава с футболната част от семейния бизнес в близкото бъдеще. Стана ясно, че по една американска телевизия са го показали да измъчва бизнеспартньор с бичове и електрически чайник. Накрая полял със запалима течност тестисите на жертвата и ги подпалил преди да го прегази със спортната си кола.

Едва ли това е имиджът, който традиционно недосегаемото кралско семейство на Абу Даби желаеше да постигне. Те купиха Сити именно за да придобият глобална популярност. Инвестираха 350 милиона за да се представят чрез футбола, но вече станаха обект не само на подбив.

На 5,17 мили от "Сити ъф Mанчестър" е "Олд Трафорд". Но ако говорим за футбол, Червените дяволи са на светлинни години пред съгражданите си. Докато целта на Юнайтед е да остане европейски шампион, Сити проявява уникален ентусиазъм в преследването на нелепата и надута Лига Европа. Толкова отчаяно се стремят към континентална изява, че сигурно биха се включили и в конкурса за песен на Евровизия.

Марк Хюз разполага с много пари за трансфери, но в мрежите му не се ловят големи играчи - за тях "Сити ъф Манчестър" прилича на скотобойна. Футболистите от световна класа пазят репутацията си и не се впечатляват от глупавите изхвърляния с трансферните оферти.

Може дори да се достави Карлос Тевес например, или един куп наемници със съмнителен бекграунд.

Но трябват ли им на Сити отхвърлените от Юнайтед? Трябва ли да се обвързват с човек като Джорабчиян? Не, докато пустинята не се вледени.